Мери Кларк - Къщата

Направи му впечатление обаче нещо друго — стаята беше някак си празна. Никъде нямаше лични вещи, снимки, книги, списания. Мебелите не бяха стари, но не се отличаваха с красотата си, нито пък се съчетаваха добре. Адам се сети какво му бе споменала Елейн: че са купили къщата обзаведена. Вивиан, изглежда, не беше направила нищо, за да остави дори частица от себе си в тази стая, а ако от личността на Скот имаше някакъв отпечатък, Адам определено не беше в състояние да го забележи.

Спомни си за кухнята в къщата „Помни“. За двете седмици, откакто живееха в нея, Помили успя да създаде приятна атмосфера, без да полага особени усилия. По первазите на прозорците накацаха саксии с мушкато. Огромната дървена купа беше препълнена с плодове. Тя довлече от малката гостна очукан стол-люлка и го сложи до камината. В плетената кошница, с която вероятно някога са носели дърва, сега слагаха списанията и вестниците.

Помили беше родена да създава домашен уют. Почувства се неловко, когато се сети как сутринта изхвърча навън, за да предупреди Ейми да не си тръгва до завръщането му у дома. Помили нямаше да я отпрати, помисли си той. Тя не по-малко от мен е загрижена за тези пристъпи. Вчера се е обадила на доктор Кауфман. Дори предложи Ейми да прекарва целия ден при Хана.

Защо се бави Коуви? Колко време е нужно, за да си налее човек чаша бира? И какво, по дяволите, правя аз тук? На почивка съм, продължи да разсъждава той. Жена ми се нуждае от мен, а аз се захванах с това дело.

Отиде в кухнята.

— Някакъв проблем ли има?

Скот седеше на масата със скръстени ръце, а чашата с бира беше недокосната.

— Адам — изрече глухо той, — не бях съвсем откровен с вас.

Нат Куган реши, че не би било зле да посети още веднъж Фред Хендин. Пристигна в дома му в четири и половина; сега разполагаше с информацията, която му предостави следователят, назначен от застрахователната компания.

Колата на Хендин беше на алеята. Нат с раздразнение забеляза, че зад нея е паркирана зелената тойота на Тина. От друга страна, може би ще е интересно да ги наблюдавам, когато са заедно, помисли си той.

Бавно се придвижи по алеята и натисна звънеца. Когато се приближи до вратата, Хендин беше видимо недоволен.

— Забравил ли съм, че имаме среща?

— Нямаме среща — учтиво му отвърна Нат. — Ще възразите ли, ако вляза?

Хендин се отдръпна встрани.

— Ще възразя, ако продължавате да разстройвате приятелката ми.

Тина седеше на канапето и бършеше очи с носна кърпичка.

— Защо непрекъснато ме безпокоите? — попита тя.

— Нямам намерение да ви безпокоя, Тина — с равен глас заяви Нат. — Провеждаме разследване за убийство. Задаваме въпроси, за да получаваме отговори, а не за да тормозим хората.

— Разговаряте с колегите и приятелите ми за мен, оглеждате колата ми… — В очите й отново се появиха сълзи.

Отвратителна артистка, помисли си Нат. Разиграва театър заради Фред. Погледна към Хендин и видя на лицето му раздразнение и състрадание. И от преструвките й има полза, продължи да разсъждава той.

Хендин седна до Тина и загрубялата му ръка стисна нейната.

— Какъв е този номер с колата?

— Не сте ли забелязали, че изпуска масло?

— Забелязал съм. Тина ще получи от мен нова кола за рождения си ден, тоест след три седмици. Няма смисъл да се хвърлят пари за ремонт на старата.

— На пода на гаража на Скот има доста голямо мазно петно — отбеляза Нат. — Не е възможно да е от беемвето.

— Не е и от моята кола — сопна му се Тина, а в очите й вече нямаше сълзи.

Хендин се изправи.

— Мистър Куган, разбрах от Тина, че ще има следствие. Адвокатът на Коуви ще дойде да поговорим и аз ще му кажа същото, което ще кажа и на вас. Слушайте ме внимателно. С Тина се разделихме миналото лято, защото тя започна да ходи с Коуви. През зимата имаше връзка с други мъже, но това не е моя работа. От април отново сме заедно и всяка вечер се срещаме. Ето защо не се опитвайте да правите генерални изводи от факта, че е налетяла на Коуви в онзи бар или че се отбила при него, за да му изкаже съболезнования след смъртта на жена му.

Обви с ръка раменете на Тина и й се усмихна.

— Жалко, че провалихте всичките ми изненади, но аз съм подготвил още една за тази млада дама. Освен колата съм й купил годежен пръстен, който щях да й подаря за рождения ден. Но така както вървят нещата, ще го носи на пръста си следващата седмица, когато се явим в съда. А сега си вървете, Куган. Повдига ми се от вас и от въпросите ви.