Мери Кларк - Къщата

— Ясно. — Помили се опита да овладее гласа си. Станахме три — Ейми, Кари Бел и аз, помисли си тя. — Известно ли ти е как мога да открия Кари?

— Да, разбира се. Тя от години чисти у нас.

Помили взе лист хартия и записа номера, който Ейми й продиктува на един дъх.

— Ще я попитам дали е в състояние да идва и тук и ще помоля Елейн да освободи Хилди.

Все още беше хладно и двете решиха да завият добре Хана и Ейми да я разходи с количката.

— Хана обича да е в течение на това, което става около нея — усмихнато отбеляза Ейми.

Нима с всички нас не е така, помисли си Помили, когато седна на масата и посегна отново към папката за плячкаджиите. За миг унесено се взря в пространството пред себе си. Сутринта Адам недвусмислено й заяви: „Помили, сигурен съм, че ако се обадиш на доктор Кауфман, тя ще е на същото мнение като мен. Докато страдаш от тези съсипващи пристъпи на страх и халюцинации, настоявам Ейми да бъде при теб, когато не съм вкъщи.“

Помили си спомни как едва се овладя да не му отговори гневно. Каза му просто, че идеята Ейми да остава през целия ден у тях е нейна, ето защо не е нужно да се държи толкова заповеднически. Въпреки всичко Адам изчака, докато колата на момичето се появи на алеята, и изскочи навън, за да си поговори с нея. После се затвори в библиотеката да продължи подготовката си за следствието. Излезе от къщи в дванайсет и половина и я предупреди, че ще се върне късно следобед.

Искаше да си поприказва насаме с Ейми, защото не ми вярва, че ще удържа на думата си, реши Помили. После си наложи да прогони тези мисли от главата си и да се залови за работа.

Преди да дойде време за обяд, тя се опита да проучи папката за плячкаджиите и да си води бележки по данните, които Фийби Спрейг беше събрала. Помили зачете страниците.

Петнайсетте мили по крайбрежието на Чатам, изобилстващи с коварни течения, тесни проливи и подводни пясъчни наноси, ставали причина за гибелта на безброй кораби. Те потъвали в кипящите води по време на буря или засядали в наносите, които разрушавали корпусите им.

„Плячкаджии“ били наричани хората, които ограбвали товарите на корабокрушенците и си ги поделяли. Приближавали до разбития кораб с малките си лодки, в които носели лостове, триони и брадви, за да свалят товара, както и дървените и металните му части. Варелите и сандъците закрепяли отстрани, така че да са извън борда на лодките.

В ограбването на разбитите кораби участвали дори свещеници. Помили попадна на бележките на Фийби за някакъв пастор, който погледнал през прозореца по време на службата, видял един потъващ кораб и моментално уведомил богомолците за него. „Да вървим“ — извикал той и се втурнал навън, последван от своите събратя грабители.

Друга документирана от Фийби история разказваше за един свещеник, който разбрал, че наблизо потъва кораб, и накарал енориашите си да сведат глави и да се молят мълчаливо, а самият той се измъкнал от църквата, за да търси плячка. Пет часа по-късно, след като скрил ограбените вещи, се върнал и заварил покорните богомолци на местата им със схванати вратове и капнали от умора.

Забавни истории, мислеше си Помили, но какво общо имат те с Тобаяс Найт? Продължи да чете. След един час попадна на името му. Споменаваше се, че осъждал „плячкосващите банди, свалили всичкото брашно и ром от заседналата край брега шхуна «Ред Джакит», лишавайки Короната от ценния товар“.

Тобаяс трябвало да отговаря за разследването. Не се споменаваше дали е успял, или се е провалил в мисията си.

Помили се чудеше каква е връзката с Мехитабел. Капитан Фриман със сигурност не е бил сред плячкаджиите.

После отново срещна името на Тобаяс Найт. През 1707 година избрали човек, който да го замести като член на Градския съвет и на съдебния състав, и възложили на Самюъл Тъкър да довърши кошарата, започната от Найт. Причината: „Тобаяс Найт изчезна яко дим за голямо неудобство на паството.“

Фийби Спрейг беше отбелязала: „Вероятно думите «голямо неудобство» означават, че са му платили предварително да построи кошарата. Но какво се е случило с него? Няма никакви данни за смъртта му. Дали е заминал, защото се е страхувал, че ще го принудят да воюва? Тогава се водела така наречената «Война на кралица Ана» между французите и англичаните. Или пък изчезването му е свързано с разследването, назначено от Короната?“

Разследването, назначено от Короната, помисли си Помили. Това е още един неочакван обрат. Бивало си го е този Тобаяс Найт. Зарязал Мехитабел. Водил разследването, за да възстанови откраднатото от „Ред Джакит“, което означава, че е разпитвал собствените си съграждани, а после е изчезнал, зарязвайки недовършена кошарата.