Мери Кларк - Къщата

— Ти си подходящ свидетел, Елейн. Когато се изправиш на свидетелското място, наблегни на факта, че Вивиан е била ужасно самотна, когато е купила къщата. Разкажи колко щастлива се е чувствала на сватбеното си тържество. Опиши как усърдно са търсели да купят къща, защото са възнамерявали да имат деца. Важно е всички да разберат, че на Вивиан не й е била чужда пестеливостта, типична за хората, чиито корени са в Нова Англия. Така фактът, че не е желаела да си купи нов водолазен костюм, ще е по-понятен.

Когато плащаше сметката, Адам вдигна очи към сервитьорката.

— Тина, работното ви време изтича в два и половина. Бих искал да поговоря с вас, след като се освободите.

— Заета съм.

— Ще получите призовка да се явите в съда следващата седмица. Предлагам да обсъдим заедно показанията, които ще дадете. Мога да ви уверя, че ако съдията стигне до неблагоприятно за нас заключение, това ще бъде, защото според него вие сте станали причина за убийството на Вивиан. Нищо чудно да реши, че сте съучастничка. А подобно обвинение е доста сериозно.

Тина пребледня.

— Ще ви чакам в заведението до книжарницата на ъгъла.

Адам кимна.

Излязоха от ресторанта. Адам изпрати Елейн до агенцията.

— Хей! — извика той, като погледна към витрината. — Къде е снимката на моята къща?

— На твоята къща ли?

— Да, може би. Не забравяй, че съм получил предложение, което не е изключено да приема.

— Съжалявам. Изпратих я на Скот. Длъжна съм да се подсигуря. Ако не я купиш, съществува голяма вероятност той да го направи. А и Джан Пейли би имала сметка къщата да се продаде. Двамата с Том вложиха много пари в ремонта. Ще ти направя копие. Дори ще го сложа в красива рамка.

— Разчитам на теб.

Докато разговаряше с Адам, Тина се държеше доста нападателно.

— Вижте, мистър Никълс, аз имам приятел, който е много добър човек. На Фред няма да му бъде приятно да давам показания по случая.

— Нищо не зависи от Фред. Но би могъл да ви помогне.

— Какво искате да кажете?

— Той е в състояние да потвърди, че миналото лято сте били заедно, разделили сте се заради Скот, а после отново сте се събрали и скоро ще се жените.

— Но аз не се върнах веднага при него. През зимата се срещах с други мъже.

— Това няма значение. По-важното е да се запозная с Фред, за да преценя дали би бил подходящ свидетел.

— Не знам…

— Тина, моля ви, разберете ме правилно. Колкото по-скоро отпаднат съмненията по отношение на Скот, толкова по-добре за вас.

Седяха на една от масичките пред кафето. Тина въртеше между пръстите си сламката от чашата със сода.

— Онзи детектив ужасно ме нервира — избухна тя. — Вчера е надничал под колата ми.

— Точно тази подробност исках да изясня — отвърна Адам. — Какво е търсел?

Тина сви рамене.

— Не знам. Скоро ще се отърва от нея. Маслото от тази проклета кола изтича като през сито.

Когато се разделяха, Адам си записа телефонния номер на Фред, но обеща да изчака до вечерта, за да успее Тина да му обясни за какво става дума.

Адам се качи в комбито и постоя замислено няколко минути. После посегна към телефона и избра номера на Скот Коуви.

Скот отговори и Адам рязко му заяви:

— Тръгвам към вас.

Фийби прекара нощта неспокойно. Няколко пъти вика на сън, преследвана от кошмари. Веднъж изпищя: „Не искам да влизам там“, друг път изстена: „Не правете това с мен.“

Накрая на разсъмване Хенри успя да я убеди да вземе силно успокоително и тя потъна в дълбок сън.

Докато закусваше сам, той се мъчеше да си обясни какво я е разстроило. Вчера изглеждаше спокойна, докато се разхождаха по брега. Стори му се, че гостуването у Помили и Адам в къщата „Помни“ й е приятно. Зарадва се, като видя архива си там, и определено имаше просветление, когато заяви на Помили, че отговорът е в папката за плячкаджиите.

Какъв отговор? Какво искаше да каже? Очевидно нещо от проучванията изплува в съзнанието й и тя се опита да го сподели с тях. Говореше ясно и за скицата на капитан Фриман и Мехитабел, която Помили беше нарисувала.

Хенри занесе кафето си в кабинета на Фийби. Директорът на дома му бе писал да подбере някои нейни неща, които да вземе със себе си, когато отиде да живее там. Той твърдеше, че познати предмети, особено ако са свързани с дълготрайната памет, помагат много за подобряване на състоянието на пациентите, страдащи от болестта на Алцхаймер. Трябва да реша какво да й приготвя, помисли си Хенри. Смятам, че би следвало да започна оттук.