Мери Кларк - Къщата

Просто Адам не трябва да разбере, че пристъпите на страх продължават. Утре сутринта ще го убедя, че Ейми ми е нужна през целия ден, за да ми помага в грижите за Хана, После ще му кажа, че съм много по-добре. Ще му обясня, че доктор Кауфман наистина е била права. Просто е избързала, като е намалила дозата на лекарството.

Не ми се иска да го лъжа, но и той крие истината от мен, мислеше си Помили. Вечерята с Елейн беше уговорена предварително.

Ще бъде много по-удобно през целия ден да разполагам с бавачка. Няма да се чувствам така, сякаш непрекъснато ми се мотае в краката, както беше в апартамента. А и на Хана мястото й се отразява чудесно.

Проектът за новата книга е страшно интересен. Работата винаги ми е действала успокояващо. Историята на Дейвид, който пораства и става капитан на свой собствен кораб, може би ще е най-доброто нещо, което ще съм написала. Убедена съм, че ще е така.

Не вярвам в призраци, но разказът на Джан Пейли за хора, които твърдят, че усещат чуждо присъствие в къщите си, ме заинтригува и ще се опитам да събудя същия интерес и у читателите. От него би излязла великолепна историческа статия за „Травъл Таймс“.

Имам желание да разкажа и историята на Мехитабел. Фийби твърди, че жената е била невинна. Спомена, че доказателството за това е в папката за плячкаджиите. Нещастната жена била обвинена, че е извършила прелюбодеяние, била бита с камшик пред хората, презряна от съпруга си и принудена да се раздели с бебето си. Звучи ужасно, ако наистина е била виновна. И е просто трудно да си го представи човек, ако Мехитабел е била почтена съпруга. Бих желала да намеря доказателството за невинността й, ако то действително съществува.

Дали не чувствам близост с Мехитабел, защото мъжът ми може би заговорничи с лекарката да ме раздели с бебето и въпреки съмненията им, че не съм способна да се грижа за Хана, аз всъщност се справям добре?

Сигурно така е и със Скот Коуви, каза си Помили. Хората те гледат, шушукат, търсят начин да те сложат под ключ. На устните й се появи усмивка, когато си спомни за повдигнатите вежди и за едва забележимото намигване на Скот, докато слушаха една от безкрайните заплетени истории на Джон по време на вечерята.

Помили усети, че се отпусна, и се унесе. Стресна се, без да знае колко дълго е спала. Трябваше да провери дали Хана е завита. Когато се измъкна от леглото, Адам подскочи и попита:

— Помили, къде отиваш?

Тя потисна гнева си и се опита да му отговори спокойно:

— Събудих се, понеже ми стана студено, и реших да погледна Хана. Ти не спиш ли, скъпи? Вероятно си ходил да видиш дали не се е отвила?

— Не, спях.

— Веднага идвам.

В стаята миришеше на мухъл. Хана се беше обърнала настрани и спеше с вдигнато нагоре дупе и подвити крачета. Одеялцето й се беше свлякло на пода. Плюшените играчки, които стояха на скрина, бяха наредени около нея в креватчето.

Обезумяла, Помили нахвърли обратно играчките на скрина, вдигна одеялцето и го изтърси.

— Не съм го направила аз, Хана — прошепна тя, докато завиваше дъщеря си. — Не съм го направила.

— Какво не си направила, Помили? — попита Адам, застанал на вратата.

Утрото в четвъртък беше облачно и хладният, режещ вятър накара хората в Чатам бързо да отворят гардеробите си и да извадят ризи с дълги ръкави и якета. Денят беше от онези, за които Мардж, помощничката на Елейн, твърдеше, че я „изпълват с енергия“.

Агенцията за недвижими имоти „Аткинс“ се беше сдобила с няколко нови предложения и Елейн лично се зае да направи снимки на къщите. Прояви негативите и увеличи снимките, преди да ги занесе в кабинета си.

Когато се събуди, Мардж усети хладния въздух, реши да отиде по-рано на работа и да се възползва от възможността да подреди витрините, необезпокоявана от никого. Пристигна в агенцията в седем и половина и започна да сваля снимките.

В девет без десет вече беше приключила и стоеше отвън на тротоара, оглеждайки критично творението си. Много е красиво, помисли си тя, докато се наслаждаваше на постигнатия ефект.

Снимките бяха невероятно добри и показваха къщите в най-хубавия им вид. Имаше стара къща в традиционния за Кейп Код стил, която се намираше на Кокъл Коув, великолепна сграда с два етажа на предната страна и един на задната, разположена в Дийп Уотър Лейн, съвременна постройка на Санди Шус Лейн и още десетина не толкова впечатляващи, но очарователни жилища.

Най-важното предложение беше имението на крайбрежието в Уичмир Харбър. За него Елейн нае фотографа, който винаги използваше, за да прави въздушните снимки. Мардж я сложи в центъра на витрината, където досега стоеше снимката на къщата „Помни“.