Мери Кларк - Къщата

— Ясно.

Угрижена, Тина се запъти към масите, които обслужваше. Малко след един часа й стана неприятно, когато зърна Адам Никълс, адвоката на Скот, да влиза в ресторанта заедно с Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, която често им водеше клиенти.

Забеляза, че Никълс й махна. Чудесно. Той искаше да се увери, че тя ще им сервира. Салонната управителка ги настани на една от масите и Тина неохотно се отправи с менюто, за да ги поздрави.

Изненада се от топлата усмивка, с която я удостои Никълс. Той определено е привлекателен, помисли си Тина. Не е чак толкова красив, че да се захласнеш по него, но има чар. Прави впечатление на доста интересен мъж. И безспорно е умен.

Днес се усмихва, но онази сутрин, когато дойде тук със Скот, беше съвсем различно, продължаваше да разсъждава Тина. Сигурно е от онзи тип хора, които се държат мило, когато имат нужда от теб.

Отвърна хладно на поздрава му и попита:

— Желаете ли да ви донеса нещо от бара?

И двамата си поръчаха по чаша шардоне. Когато жената се отдалечи, Елейн каза:

— Чудя се какво става днес с Тина.

— Предполагам, че е нервна, понеже ще трябва да дава показания на следствието — отвърна Адам. — Е, ще й се наложи да го преживее. Сигурен съм, че областният прокурор ще й изпрати призовка. Искам да се уверя, че ще направи добро впечатление.

Поръчаха си хамбургери и салата.

— За щастие не обядвам често с теб — заяви Елейн, — защото в противен случай щях да наддам десетина килограма. Обикновено обядвам само салата.

— Както в добрите стари времена — отбеляза Адам. — Спомняш ли си как през лятото, когато още бяхме деца, след като свършехме работа, всички се натъпквахме с разни боклуци, качвахме се на разнебитената ми моторница и си правехме традиционната разходка на залез-слънце?

— Да, спомням си.

— Онази вечер, когато бяхме у вас с тайфата, се почувствах така, сякаш съм се върнал петнайсет-двайсет години назад. Кейп Код ми действа по този начин. И ти, Лейн. Понякога е хубаво да се чувстваш като дете.

— А сега имаш достатъчно грижи. Как е Помили?

Той се поколеба.

— Добре е.

— От вида ти и от гласа ги личи, че не говориш искрено. Адам, пред теб е старата ти приятелка, забрави ли?

— Знам, че винаги мога да бъда откровен с теб. Лекарката смята, че трябва да върна Помили в Ню Йорк, за да я приеме в болницата.

— Надявам се, че нямаш предвид психиатрична клиника?

— Боя се, че е точно така.

— Адам, не действай прибързано. На събирането у дома и на вечерята в ресторанта Помили изглеждаше чудесно. Освен това разбрах от Джон, че Ейми вече ще бъде целодневно у вас.

— Тъкмо по тази причина мога да си позволя да бъда тук. Сутринта Помили ми каза, че иска да работи върху книгата си, а аз съм щял да бъда зает със следствието, та било добре за известно време да наемем Ейми да работи при нас целодневно.

— Тогава не смяташ ли, че е разумно да се съгласиш? Нали вечер си вкъщи?

— Да, пък и тази сутрин Помили се държа съвсем нормално. Беше спокойна, шегуваше се, възторжено ми говори за книгата си. Никой не би повярвал, че страда от посттравматичен стрес — всъщност от халюцинации. Вчера е споделила с лекарката си, че е чула Боби да я вика. Оставила Хана да пищи, докато го търсила из цялата къща.

— О, Адам!

— Ето защо за нейно добро и заради безопасността на Хана Помили би следвало да постъпи в болница. Но тъй като Ейми може да остава при нея през деня, а аз съм зает с подготовката за следствието, ще изчакам. После обаче ще я върна в Ню Йорк.

— А ти ще останеш ли?

— Просто не знам. Доколкото усетих, доктор Кауфман не желае да посещавам Помили в болницата през първите една-две седмици. В Ню Йорк е адски горещо, а и бавачката, която ползвахме, не е в града. Ако Ейми продължи да помага, като се грижи за Хана през деня, а аз определено ще се справя сам през останалото време, не е изключено да дойда поне за още една седмица. — Той си дояде сандвича. — Трябва да пием бира направо от кутията, а не вино от чаши, ако наистина искаме да бъде както през ония години. Но все едно, сега вече съм готов за кафето.

Адам смени темата.

— Тъй като при предварителното следствие свидетелите се разпитват при открити врати, имам право да представя списък на хората, които бих желал да дадат показания. Това обаче не пречи на областния прокурор да формулира въпросите си така, че да покаже Скот в неблагоприятна светлина. Хайде да видим какво би могъл да те попита.

Изпиха си кафето и помолиха за още. Най-накрая Адам доволно кимна.