Мери Кларк - Къщата

Едно нещо тревожеше Ейми. Вчера мисис Никълс беше облечена с къси панталони и бяла тениска. Но когато я забеляза на „вдовишката площадка“, тя носеше някаква дълга рокля.

Ейми се учуди и си помисли, че мисис Никълс може би е малко смахната. Беше чувала Елейн да споменава пред баща й, че жената преживява нервна криза.

Ами ако мисис Никълс е права, че е било само оптическа измама поради металната лента на комина? Изведнъж тя си спомни, че само няколко минути, след като зърна фигурата на покрива, мисис Никълс излезе от къщата, облечена с късите панталони и тениската.

Всичко е някак си страховито и призрачно, каза си Ейми. Или навярно съм слушала прекалено много истории за къщата и ми се привиждат разни неща също като на Кари Бел.

Искаше й се да се помъчи да обясни на мисис Никълс. Погледна си часовника. Беше четири часът. Реши да й се обади по телефона.

Мисис Никълс отговори още след първия сигнал. Звучеше леко задъхано.

— Ейми, съжалявам, но не мога да говоря точно сега. Тръгвам за летището и Хана вече е в колата.

— Моля само да ме извините, че си позволих да говоря за вас… — Ейми се запъна. — Нямах предвид нищо лошо. Просто… — Тя се опита да обясни за роклята и за това, че сигурно се е заблудила. — След като ми се стори, че ви забелязах на покрива, вие веднага излязохте от къщата.

После изчака да чуе отговора. Мисис Никълс дълго мълча, преди да каже:

— Ейми, радвам се, че ми се обади. Благодаря ти.

— Наистина ми е мъчно, че вече не идвам у вас. Страшно съжалявам.

— Няма нищо, Ейми. Можеш ли да дойдеш утре? Аз трябва да поработя върху данните от архива на мисис Спрейг и се нуждая от някой, който да наглежда Хана.

Хенри Спрейг изведе жена си на разходка — отидоха на любимото им място по плажната ивица, която минаваше пред къщата „Помни“. Беше шест и петнайсет, когато двамата видяха Адам, Помили и бебето там, където вълните миеха брега на океана. Спряха се да си поприказват.

— Току-що се прибрах от Ню Йорк — обясни Адам — и реших, че веднага трябва да ми влезе пясък в обувките. Елате вкъщи да пийнем по чаша вино.

Денят мина лошо за Фийби. След като тримата с Хенри и Джан Пейли се върнаха от дома на Скот Коуви, тя беше силно възбудена. Отиде в кабинета си и започна да си търси папките, като обвини Хенри и Джан, че са й ги откраднали. Сега Хенри реши, че би било добре Фийби да види къде са. Междувременно отново щеше да й обясни защо ги е дал на Помили. Искаше също така да сподели с Адам, че е говорил със Скот.

Прие поканата и двамата с Фийби последваха семейство Никълс. Докато прекосяваха моравата, той спомена пред Помили какво смята да направи.

Помили го слушаше със свито сърце и се молеше Фийби да не си прибере архива.

Но когато влязоха в кухнята, Фийби Спрейг остана доволна при вида на грижливо подредените купчини от папки, документи и книги. С обич прокара пръстите си по тях и съпругът й, Помили и Адам забелязаха, че лицето й се проясни, а погледът й се избистри.

— Исках да разкажа историята й — промърмори Фийби, отваряйки папката със скици.

Помили разбра, че Фийби възнамерява да прегледа всички картини. Когато стигна до онези, които Помили беше нарисувала, тя извика:

— О, вие сте използвали портрета, който имам — Мехитабел и Андрю на кораба. Не можех да го намеря. Мислех си, че съм го загубила.

Слава богу, помисли си Помили. Значи наистина има картина, която съм пресъздала. Знаех си, че от това лекарство главата ми не е наред.

Фийби изследва известно време лицето на Мехитабел, Усети, че съзнанието й отново се замъглява и губи ориентация. Наложи си да продължи да разсъждава. Съпругът й я е обичал, но не й е вярвал. Ето защо е умряла. Трябва да предупредя жената на Адам. Кроят планове да сторят същото и с нея.

Планове! Планове! Опита се да се съсредоточи върху думата, но тя вече беше загубила смисъла си.

Мехитабел. Андрю. И кой още? Преди умът й да се размъти, тя успя да прошепне на Помили:

— Мехитабел е била невинна. Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.

В сряда късно следобед областният прокурор се обади на Греъм и Ан Карпентър. Бяха излизали да играят голф, но скоро се отказаха, понеже Ан не се чувстваше добре.

Греъм осъзна, че може би е сгрешил, като е упражнил натиск върху властите да отправят открито обвинение срещу Скот Коуви по повод смъртта на Вивиан. Журналистите с радост приеха крайно интересната новина и поместиха в изданията си всяка подробност за живота на Вивиан, която успяха да открият.