— Съпругът на жертвата твърди, че същата сутрин, когато настъпила смъртта, Вивиан дърпала и въртяла пръстена — намеси се Нат. — Възможно ли е раната да е била причинена по този начин?
— Да, ако обаче е изтеглила пръстена много силно.
Областният прокурор Шор взе снимката от патоанатома.
— Според съпруга й Вивиан е била на лодката с пръстена, но той предполага, че го е преместила на лявата си ръка. Ако е бил хлабав, дали е могъл да падне във водата?
— Разбира се. Но е изключено да се е изплъзнал от кокалчето на пръста на дясната й ръка. Бих искал да ви обърна внимание и върху още един факт. — Той вдигна друга снимка. — Почти нищо не е останало и от десния й глезен, но личат следи от въже. Възможно е да е била завързана с него и влачена на голямо разстояние.
Шор се наведе напред.
— Преднамерено?
— Никой не е в състояние да твърди със сигурност подобно нещо.
— Нека да преминем на съдържанието на алкохол в кръвта й.
— От пробите установихме, че е консумирала алкохол, равняващ се на три чаши вино. Ако инцидентът беше станал, докато е шофирала, щяхме да кажем, че е била „под въздействието на алкохола“.
— С други думи — заяви Шор, — не е трябвало да се занимава с подводно плуване в подобно състояние, но няма закон, който да забранява това.
Дойде редът на експертите от бреговата охрана в Удс Хоул. Единият носеше морски карти и ги сложи върху статив. Служейки си с показалка, той представи резултатите от проучването си, като първо посочи едно място на около миля от Монъмой Айланд и обясни:
— Ако е изчезнала тук, тялото й щеше да бъде отнесено към Виниърд и щеше да бъде открито някъде тук. — Той бодна мястото с показалката. — Другата възможност е силните течения, предизвикани от бурята, да я изхвърлят на брега на Монъмой. Не би могла да попадне единствено в Стейдж Харбър, където всъщност беше открит трупът й — заключи експертът. — Освен ако не се е оплела в някоя рибарска мрежа и течението да я е завлякло дотам, което не е изключено.
Специалистът по водолазна екипировка разстла костюма, в който е била облечена Вивиан Карпентър в деня на смъртта си.
— Доста е износен — отбеляза той. — А всъщност момичето е било богато, нали?
— Мисля, че съм в състояние да дам обяснение на този факт — каза Нат. — За сватбата Вивиан е подарила на съпруга си водолазен костюм. Според него тя решила да използва стария му костюм, докато се увери, че подводното плуване наистина й харесва. Ако се окажело, че е така, щяла да си купи модерен костюм като неговия.
— Звучи съвсем приемливо.
Обсъдиха и евентуалната връзка между Тина и Скот. Областният прокурор зададе въпроса:
— Тина в момента е сгодена, нали?
— Да, за предишния си приятел — отвърна Нат и описа впечатленията си от Фред Хендин. После спомена за маслото по пода на гаража в къщата на Скот Коуви. — Твърде неубедително доказателство, бих казал — призна той. — Един добър адвокат — а Адам Никълс е върхът — би могъл да го разбие на пух и прах.
Прегледаха протокола от обиска в дома на Коуви.
— Коуви се е подготвил добре — изпъшка Шор. — Там няма нищо. А Вивиан? Къде е държала личните си документи?
— В сейфа си — отвърна Нат.
— И съпругът й не е имал достъп до него?
— Не.
В края на съвещанието за всеобщо разочарование на основание на фактите се стигна до извода, че почти не съществува надежда да се свикат съдебните заседатели, които да внесат в съда дело по обвинение в убийство.
— Ще се обадя на съдията Марън в Орлиънс и ще го помоля да назначи предварително следствие — реши. Шор. — По този начин всички факти ще станат достояние на обществеността. Ако съдията сметне, че разполагаме с достатъчно доказателства, ще постанови наличие на престъпно нехайство или непочтено отношение и тогава можем да свикаме съдебните заседатели. — Той се изправи. — Господа, приканвам ви към неофициално гласуване. Забравете какво е приемливо за съдебните заседатели и какво — не. Ако трябваше да се произнесете дали Скот Коуви е виновен или невинен, какво щяхте да кажете?
Шор обиколи масата. Един по един те отговориха тихо:
— Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен.
— Виновен — решително се съгласи Шор. — Пълно единодушие. Може би няма да успеем да го докажем, но всички ние смятаме, че Скот Коуви е убиец.
Сюзан Портър, клиентката на Адам, плачеше тихо, докато седеше срещу него в правната кантора „Никълс, Странд и Милър“ на Парк Авеню. Двайсет и осем годишна, леко закръглена, с тъмночервена коса и синьо-зелени очи, тя би била много привлекателна, ако чертите й не бяха разкривени от страха и напрежението.
Читать дальше