Мери Кларк - Къщата

Нат огледа стаята. Стени с леко потъмняла ламперия, правни книги, наредени на лавиците от пода до тавана зад махагоновото бюро. Картини на английски ловни сцени в красиви рамки, персийски килим. Общото впечатление беше, че при обзавеждането е проявен добър вкус и усет към хармонията — подходящ интериор за Ленард Уелс. Нат хареса този човек.

— Мистър Уелс, Вивиан често ли се консултираше с вас?

— Не. Разбрах, че ме е послушала, като си е открила сравнително скромна текуща сметка. Остана доволна от експерта по ценни книжа, който й препоръчах, и се срещаше с него в Бостън на всеки три месеца. Държеше при мен ключа от сейфа си. От време на време идваше да го вземе и тогава си разменяхме по някоя любезност.

— Защо е съхранявала ключа от сейфа си тук? — попита Нат.

— Вивиан беше доста небрежна. Миналата година го губи два пъти и плати много пари, за да й направят нов. Тъй като банката е до кантората ми, реши, че е удобно да го оставя при мен. Докато беше жива, само тя имаше достъп до сейфа. След смъртта й всичко беше извадено оттам и описано, както, предполагам, знаете.

— Да ви е търсила три дни преди да умре?

— Да, идвала е, но аз бях на почивка.

— Известно ли ви е защо е искала да се срещне с вас?

— Не. Не е взела ключа и не е пожелала да разговаря със секретарката ми. Помолила да ми предаде да й се обадя веднага щом се върна. За жалост, след като се прибрах, научих, че от два дни издирват тялото й.

— Как се е държала, когато е дошла при секретарката ви? Изглеждала ли е разстроена?

— Вивиан винаги се разстройваше, ако не успееше да намери човека, когото търси.

Посещението ми не доведе почти до нищо, помисли си Нат. После попита:

— Срещали ли сте се със Скот Коуви, мистър Уелс?

— Само веднъж. Когато се четеше завещанието.

— Какъв човек е той според вас?

— Ще бъда откровен. Преди да се запозная с него, си мислех, че е сметкаджия, който се е възползвал от благоприятната възможност и е омагьосал една уязвима, твърде емоционална млада жена. Все още съм на мнение, че е жалко цялото състояние на семейство Карпентър да премине в ръцете на външен човек. Те имат някои далечни братовчеди, които биха се радвали да получат неочаквано наследство. Но трябва да призная, че впоследствие промених мнението си. Скот Коуви ми направи много приятно впечатление. Изглеждаше искрено опечален от загубата на съпругата си. Беше зашеметен от размера на богатството й, освен ако не е великолепен актьор.

Хенри Спрейг имаше неприятни предчувствия. Във вторник следобед видя полицейските коли, които се изкачваха по алеята към къщата на Скот Коуви. Осъзнавайки, че се държи като досадно любопитен човек, той видя през страничния прозорец как връчиха на Коуви лист, който му заприлича на заповед за обиск. По-късно, докато седеше с Фийби на терасата, забеляза, че и Коуви е на терасата на къщата си, а позата му издаваше потиснатост и отчаяние. Хенри се почувства неловко от присъствието му.

Ако не го бях засякъл с тази Тина в „Чешир“, нямаше да съществува никаква причина да изпитвам подозрения към него, каза си Хенри по време на безсънната нощ.

Спомни си първия път, когато срещна Фийби. Тогава тя подготвяше докторската си дисертация в Йейл. Той вече беше получил степен магистър по бизнес администрация от „Еймос Тък“ и се занимаваше с търговия — основната дейност на семейството му. Щом я зърна, всички останали момичета, с които се срещаше, престанаха да съществуват за него. Една от тях, името й беше Кей, се почувства пренебрегната и продължи да му се обажда.

Ами ако се беше съгласил да се види с нея просто за да си изяснят отношенията, и някой беше изтълкувал неправилно срещата, тогава какво? Хенри се чудеше дали всъщност случаят със Скот не е бил точно такъв.

В сряда сутрин реши, че трябва да предприеме нещо. Бети, жената, която от години чистеше къщата им, беше у тях и той със сигурност можеше да разчита на нея да наглежда Фийби.

Усещайки, че вероятно ще получи отказ, Хенри не се обади по телефона на Скот. В десет часа прекоси моравата и позвъни на задния вход на съседа си. През стъклото видя Скот, който седеше на кухненската маса, пиеше кафе и четеше вестник.

Хенри си припомни, че Коуви няма причини да бъде доволен от посетителя си.

Скот се приближи до вратата, но не отвори.

— Какво има, мистър Спрейг?

Хенри му отвърна направо:

— Дължа ви извинение.

Коуви беше облечен в спортна риза, светли къси панталони и плетени сандали. Тъмнорусата му коса беше мокра, сякаш току-що е излязъл от банята. Вече не гледаше Хенри намръщено.