Мери Кларк - Къщата

Помили стана и вдигна очи към часовника. Наближаваше два и половина. Ейми сама разхождаше бебето от близо два часа. Притеснена, тя се втурна към вратата и се отпусна, след като зърна количката да завива по черния път, откъдето започваше имението.

Дали някога ще спра да се тревожа толкова много за Хана? Престани да мислиш така, заповяда си тя. Дори не си погледнала към океана, откакто стана от леглото. Иди да му се полюбуваш. Той винаги ти действа добре.

Стигна до голямата гостна и отвори предните прозорци, вдишвайки с наслада соления въздух, който нахлу в стаята. Острият вятър люлееше водата, осеяна с разпенените гребени на вълните. Сигурно на брега беше прохладно и на Помили й се прииска да се разходи и да нагази до глезените във водата. Дали Мехитабел се е чувствала удобно в тази къща? Представяше си как ще напише книгата.

Завърнали се от пътешествието си до Китай и заварили къщата готова. Разгледали я стая по стая, коментирайки с радост колоните, гредите и дъсчената облицовка, изящните камини, изградени от тухлите, които Андрю бил поръчал от Уест Барнстабъл, резбованата каса и кръстосаните летви на входната врата.

Наслаждавали се на ветрилообразния прозорец над вратата, който си били харесали в Лондон. През стъклата му се процеждала светлина, образуваща красиви форми върху пода и стените на вестибюла. Слезли по стръмния склон, за да наблюдават къщата откъм брега.

„Тобаяс Найт е добър майстор“ — казал Андрю, докато стояли на брега с вдигнати нагоре очи. Вълните намокрили полата на Мехитабел. Тя я повдигнала и пристъпвайки към сухия пясък, рекла: „С удоволствие бих нагазила до глезени във водата.“

Андрю се засмял: „Водата е студена, а ти носиш дете в утробата си. Мисля, че не е за препоръчване.“

— Мисис Никълс, добре ли сте?

Помили се извърна рязко. Ейми стоеше на вратата и държеше Хана на ръце.

— Естествено, че съм добре. Ейми, моля те да ми простиш. Когато пиша или рисувам, аз съм в друг свят.

Ейми се усмихна.

— По същия начин говореше за себе си професор Спрейг, когато идваше на гости при мама.

— Не знаех, че майка ти и професор Спрейг са били приятелки.

— Мама и татко бяха членове на клуба по фотография. И двамата бяха добри любители фотографи. Татко все още е, разбира се. Запознаха се с професор Спрейг в клуба и двете с мама много се сближиха. — Гласът на Ейми се промени. — Там татко срещна Елейн. Тя също е член на клуба.

Гърлото на Помили пресъхна. Хана удряше с ръчички лицето на Ейми. Представи си Ейми по-различна. По-слаба. По-ниска. С по-тъмна коса, с по-дребно, продълговато лице. Усмивката й — по-нежна и тъжна, докато целува бебето по главичката и го люлее на ръце. Така щеше да нарисува Мехитабел през седмиците от раждането на бебето до деня, в който й е било отнето.

Изведнъж Ейми потрепери.

— Навън е страшно студено, нали? Може ли да си направя чай?

Когато пристигна в дома на Скот, Адам го завари да мие гаража с маркуч. Намръщи се, след като го видя, че се е съсредоточил върху изцапаната с масло част на пода.

— Много сте старателен — отбеляза той.

— Не чак толкова. Отдавна се каня да го направя. Преди няколко години Вив е карала курс по поддръжка на коли и известно време си въобразяваше, че е монтьор. Имаше един стар кадилак и й беше приятно да налива бензин и да сменя маслото.

— От кадилака изтичаше ли масло?

— Не знам дали изтичаше, или Вив го разсипваше. Винаги паркираше колата тук. Купи беемвето, след като се оженихме.

— Ясно. Дали полицаите са снимали пода, когато са били тук?

Скот сякаш се стресна.

— Какво искате да кажете?

— Вчера детектив Куган е надничал под колата на Тина. От нея изтича масло.

Скот рязко спря струята на маркуча и го хвърли на пода.

— Адам, разбирате ли как се чувствам? Ще се побъркам. Искам да ви кажа, че веднага щом приключи следствието, ще се махна оттук. Хората да си мислят каквото щат. Те, така или иначе, го правят. — После поклати глава, сякаш за да я проясни. — Извинявайте. Не биваше да си го изкарвам на вас. Да влезем в къщата. Тук е студено. Смятах, че август е най-хубавият месец на Кейп Код.

— С изключение на днешния ден, досега не съм имал повод да съм недоволен от времето — кротко отвърна Адам.

— Още веднъж ви моля да ме извините. Трябва да говоря с вас. — Скот се обърна рязко и се отправи към къщата.

Адам отказа на поканата да пие бира и докато Скот отиде да сипе за себе си, използва времето, за да разгледа внимателно всекидневната. Беше доста разхвърляна, но това може би се дължеше на обиска. Полицаите не се славеха с навика си да възстановяват реда в помещението, което са претърсвали.