Мери Кларк - Къщата

— Защо мисли, че е принадлежала на Мехитабел? — попита Помили.

— Прочела в някакви спомени, че след като съпругът на Мехитабел взел бебето със себе си, хората често виждали младата жена на „вдовишката площадка“ с кукла на ръце.

12 август

В петък Скот Коуви почти през целия ден беше с моторницата в океана. Приготви си обяд, взе въдиците и прекара най-спокойните си часове през последните няколко седмици. Августовската топлина пак беше в разгара си, прогонвайки студа от предишния ден. Лекият ветрец отново действаше успокояващо. Кошовете бяха пълни с омари.

След като се наобядва, той се опъна на палубата със сключени под главата ръце и още веднъж си повтори показанията, които щеше да даде на следствието. Не биваше да забравя, че Адам Никълс го предупреди за евентуални провокиращи въпроси, и трябваше да измисли начин, по който да ги парира.

Най-големият му проблем щеше да бъде връзката с Тина през миналата зима. Как да убеди съдията, без да изглежда мерзавец, че тя го е преследвала?

Изведнъж в съзнанието му изплува нещо, което Вивиан му беше казала. В края на юни, докато се мъчеше да я извади от поредния й пристъп, при който непрекъснато плачеше и твърдеше, че се чувства несигурна, тя въздъхна и му заяви: „Скот, ти си един от онези красавци, по които всички жени си падат. Опитвам се да го разбера. Знам, че и останалите инстинктивно го разбират. Вината не е твоя, ти нищо не можеш да направиш.“

— Виви — изрече на глас той, — благодаря ти, че ми посочи как да се справя на следствието.

Вдигна очи към небето, доближи пръсти до устните си и й изпрати въздушна целувка.

Цялото кралско войнство, помисли си Нат Куган, докато четеше списъка на свидетелите, призовани да дадат показания на следствието. Нат беше в кабинета на областния прокурор в Барнстабъл.

Областният прокурор Робърт Шор стоеше прав зад бюрото си и преглеждаше собствените си бележки. Беше го повикал на разговор по обяд, за да координира последните действия, свързани с подготовката за следствието.

— Добре. Сигурно ще има оплаквания, че не сме призовали навреме свидетелите, но процедурата го изисква. Делото е важно и не можем да си позволим да го протакаме. Някакви проблеми?

Съвещанието продължи час и половина. Когато свършваха, двамата мъже бяха на мнение, че ще се представят убедително пред съдията. Но Нат смяташе, че трябва да предупреди областния прокурор.

— Вижте, известно ми е как действа този човек. В състояние е да се разплаче, ако сметне за необходимо. Може и да не е успял като актьор в театъра, но, повярвайте ми, не е изключено да го направи в съда.

В петък сутринта Адам излезе от къщи веднага щом Ейми пристигна.

— Налага се да поговоря със свидетелите, които ще потвърдят посещенията на Тина при Скот във Флорида — обясни той на Помили.

— Джан ще дойде да ме вземе в десет часа — отвърна механично тя. — Ще се върна най-късно до два и половина. Кари Бел ще чисти днес, така че двете с Ейми ще бъдат вкъщи с Хана. Това устройва ли те?

— Помили! — Адам понечи да я прегърне, но тя се обърна и се отдалечи.

— Искате ли да ми кажете какво има? — попита Джан Помили, докато преминаваха по моста от Морис Айланд, за да излязат на пътя, който водеше към фара и шосе №28.

— Според съпруга ми и психиатъра, който ме лекува, мястото ми е в изолационната.

— Подобно твърдение е абсурдно!

— Да. И няма да им позволя да постъпят така с мен. Но нека да не го обсъждаме повече. Джан, останах с впечатлението, че Фийби се опитва да сподели нещо с мен. Завчера, когато беше у дома, тя видя папките си и мисля, че ги позна.

— Възможно е — отвърна Джан. — Понякога Фийби, изглежда, наистина има просветления.

— В тона й се долавяше възбуда. Убеждаваше ме, че Мехитабел е била невинна. Спомена нещо като: „Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.“ Намирате ли някакъв смисъл в думите й?

— Не, наистина. Знаем, че Тобаяс Найт е построил къщата „Помни“, и вероятно те са свързани с този факт. Но днес, докато избирах местата, където да ви заведа, научих, че е направил една от най-старите къщи в Истхам. Ако разполагате с време, можем да се отбием там. В сградата се помещава историческото дружество и нищо чудно да са събирали сведения за майстора.

— Тина се запозна със Скот Коуви именно тук — каза Лиз Мърфи на Адам. — Той дойде да вечеря с някои хора от театъра и тя веднага започна да кокетничи с него. А едва ли някоя друга жена умее да го върши по-добре от нея.