Мери Кларк - Къщата

— Искам да донесеш онази касета с Боби в Ист Хамптън.

— Казах ти, че ще я донеса, скъпа.

Докато потегляше, Адам се чудеше защо Помили толкова настоява да види записа.

В събота вечер Фред Хендин заведе Тина на ресторант. Сутринта, когато й се обади, тя му се оплака, че я боли главата, но се съгласи да излезе. Реши, че пържената, риба с чипс и няколко питиета в „Клансис“ ще повдигнат духа й.

Седнаха на бара и пиха джин с тоник. Фред се изненада от веселото настроение и жизнеността на Тина. Тя познаваше бармана и някои от редовните посетители и взе да се шегува с тях.

Фред си мислеше, че Тина изглежда страхотно в червената си къса пола и сако на бели и червени райета. Забеляза, че няколко мъже непрекъснато й хвърлят погледи. Несъмнено Тина привличаше мъжете. Беше жена, по която един мъж спокойно можеше да си загуби ума.

Миналата година, докато се срещаха, тя постоянно му повтаряше, че е истински кавалер. Понякога се чудеше дали просто не му прави комплимент. После го заряза, без да й мигне окото, когато на хоризонта се появи Коуви. През зимата Фред се помъчи да я накара да подновят връзката си, но тя не искаше и да чуе за подобно нещо. Ала през април най-неочаквано му се обади: „Фред, защо не ми дойдеш на гости?“ Каза го така, сякаш нищо не се беше случило.

Докато Тина се смееше неудържимо на някаква шега на бармана, Фред се питаше дали не склони да се върне при него, защото разбра, че не може да спечели сърцето на Коуви.

От известно време не я беше чувал да се смее така. Тази вечер наистина изглеждаше щастлива.

Изведнъж му се стори странно, че макар и нервна заради предстоящото следствие, на което трябваше да дава показания, тя все пак беше щастлива.

По време на вечерята Тина изведнъж каза:

— Фред, бих искала да съм с годежния пръстен, когато застана на свидетелското място. Носиш ли ми го?

— Ех, опитваш се да провалиш и последната ми изненада. Добре, ще ти го дам, когато отидем у вас.

Тина живееше в апартамент над един гараж в Ярмът. Беше го наела обзаведен. Не обичаше да домакинства и почти по нищо не личеше, че е оставила частица от себе си в него. Но в момента, в който влезе, Фред забеляза, че малката всекидневна е променена. Някои от вещите липсваха. Тина притежаваше доста добра колекция от рок музика, но бяха останали много малко от касетите и компактдисковете й. Не видя и снимката от ски ваканцията, която беше прекарала със семейството на брат си в Колорадо.

Може би възнамеряваше да предприеме пътуване, без да сподели с него. И ако беше така, дали заминаваше сама?

15 август

Призори Помили се събуди от леко хлипане. Повдигна се на лакът и напрегна слух. Сигурно е някоя чайка, помисли си тя. Завесите на прозорците потрепваха и стаята беше изпълнена с приятния аромат на океана.

Отново отпусна глава на леглото. Адам спеше дълбоко и похъркваше. Помили си спомни нещо, което майка й беше казала преди много години. Навярно го беше прочела във вестникарска рубрика за полезни съвети. Някаква жена се оплаквала, че хъркането на нейния съпруг й пречело да спи. Отговорът бил, че за някои жени хъркането на съпруга представлява най-приятният звук на света. Ако не вярвала, жената трябвало да попита някоя вдовица.

Майка й отбеляза: „Нима не е така?“

Мама ни отгледа сама, мислеше си Помили. Като дете не успях да усетя връзката между хора, чийто брак е щастлив. Не знаех какво е съпрузите да се сблъскват с проблемите и да ги преодоляват.

Чудеше се защо точно сега се сети за това. Дали защото за първи път почувства, че Адам е уязвим? Аз май винаги съм се отнасяла прекалено внимателно с него, разсъждаваше Помили. Той е красив, преуспяващ, търсен мъж, който можеше да притежава всяка жена, която пожелае, но се ожени за мен.

Разбра, че е безсмислено да се мъчи отново да заспи. Стана тихо от леглото, нахлузи халата и чехлите и се измъкна на пръсти от спалнята.

Хана не даваше признаци, че скоро ще се събуди, затова Помили безшумно се спусна по стълбите и влезе в библиотеката. Ако имаше късмет, щеше да прекара два спокойни часа преди събуждането на Адам и Хана. Отвори нова папка.

След като я прегледа до половината, попадна на документи, в които се описваха корабокрушения. За някои вече беше чела, например за гибелта на пиратския кораб „Уилоу“ през 1717 година. Плячкаджиите задигнали целия му товар.

Изведнъж зърна името на Тобаяс Найт: „След като през 1704 година потънал корабът «Танкфул», властите се заели да преследват грабителите.“ Фийби беше отбелязала: „Извикали Тобаяс Найт за разпит в Бостън. Започнала да му се носи славата на човек, който участва в плячкосването на плавателни съдове, претърпели корабокрушение.“