Мери Кларк - Къщата

По пътя двамата с Адам обсъждаха следствието.

— Не бих искала да съм на мястото на Фред Хендин и всеки да слуша годеницата ми, която разказва как се е хвърлила в обятията на друг мъж — отбеляза Помили. — Но той беше изцяло на нейна страна, докато даваше показания.

— Ако е умен мъж, ще я зареже — отвърна Адам, — но дано не го направи. Скот извади късмет, защото Тина изцяло потвърди версията му. Резултатът от следствието обаче не изключва свикване на съдебните заседатели, ако се появят нови факти. Скот би трябвало да бъде много внимателен.

Скот отвори бутилка отлежало бордо.

— Искаше ми се да го отворя точно по този повод — заяви той. След като напълни чашите, Скот вдигна своята. — Това не е празник — започна той. — Щеше да бъде, ако Вивиан беше сред нас. Но все пак имам желание да вдигна тост за вас, моите приятели, и за всичко, което направихте, за да ми помогнете. Елейн, какво друго бих могъл да кажа, освен че ти благодаря. — Отпи от виното и продължи: — А сега позволете ми да споделя бъдещите си планове с вас, само с вас. Утре сутринта заминавам и няма да се върна. Сигурен съм, че сте в състояние да ме разберете. Никога няма да мога да мина, по която и да е улица в този град, без някой да ме посочи с пръст или да прошепне нещо по мой адрес. Смятам, че семейство Карпентър биха се чувствали по-добре, ако не се страхуват, че може всеки момент да налетят на мен. Ето защо, Елейн, бих те помолил веднага да обявиш къщата за продан.

— Хубаво, след като това е желанието ти — промърмори Елейн.

— Съгласен съм с вашите доводи — отбеляза Адам.

— Адам, известно време ще бъда на път. Следващата седмица ще се обадя в кантората ви и ако сметката за хонорара е готова, ще ви изпратя чек. — Скот се усмихна. — Каквато и да е тя, вие си я заслужихте.

След известно време Адам каза:

— Скот, след като утре сутрин заминавате рано, трябва ви време, за да си приготвите багажа.

Помили и Адам се сбогуваха, а Елейн остана, за да обсъди със Скот подробностите по условията за продажбата на къщата.

Докато вървяха по пътеката към колата, Адам се чудеше защо не се чувства като победител. Защо имаше усещането, че не е постъпил както трябва?

След приключване на следствието Нат Куган не се поздрави с чаша вино. Стоеше във всекидневната, пиеше студена бира и прехвърляше в ума си събитията от деня.

— Излезе така, както предполагах — заяви той на Деби. — Убийците често остават ненаказани. С дни мога да ти цитирам примери, при които всички знаят, че съпругът, съседът или съдружникът е извършил престъпление, но липсват достатъчно доказателства, за да се предяви обвинение към него.

— Ще продължиш ли да работиш върху случая? — попита Деби.

Нат сви рамене.

— Проблемът е, че няма за какво да се хвана.

— Тогава хайде да решим как ще отпразнуваме годишнината от сватбата ни. Ще спретнем ли тържество?

Нат изглеждаше притеснен.

— Мислех си двамата да вечеряме сами в луксозен ресторант, а после да преспим в някой мотел — намигна й той.

— В немия мотел. — Деби си послужи с една стара шега, която двамата обичаха.

Нат си допи бирата.

— По дяволите, Деб! — извика той. — Има улика и тя ми е под носа. Но аз не мога да я видя.

Докато караше Тина към апартамента й след следствието, Фред Хендин имаше неприятното чувство, че вероятно никога вече не ще може да върви с изправена глава. Не му убягна фактът, че всички в залата го сравняваха с онова жиголо, Скот Коуви. Фред знаеше, че Коуви е сладкодумен лицемер, но от това не му ставаше по-леко, тъй като Тина все пак го беше преследвала през цялата зима.

Когато застана на свидетелското място, Фред направи всичко възможно, за да я подкрепи. А и от решението на съдията стана ясно, че връзката на Тина с Коуви и смъртта на Вивиан Карпентър са две съвсем отделни неща.

Фред познаваше Тина по-добре, отколкото самата тя се познаваше. Няколко пъти през почивките в коридора поглеждаше към Коуви. Очите й говореха съвсем ясно. Дори и слепец би разбрал, че все още е луда по него.

— Много си мълчалив, Фреди — заяви Тина и го хвана под ръка.

— Да.

— Толкова се радвам, че всичко свърши.

— И аз.

— Ще се опитам да си взема отпуск, за да ида малко при брат си. До гуша ми дойде да слушам как хората си шушукат зад гърба ми.

— Не те спирам, но ми се струва, че Колорадо е доста далеч, ако искаш да отидеш някъде само за да се махнеш оттук.

— Не е чак толкова далеч. Има-няма пет часа път от летището в Логан. — Тя облегна глава на рамото му. — Фреди, искам просто да се прибера вкъщи, да се стоваря на леглото си и да заспя. Имаш ли нещо против?