Мери Кларк - Вик в нощта

— Фран, зная какво ще ми отговори Ерих — „Забрави го!“

— Няма да ти отговори така. Имам предчувствие — тръсна глава Фран.

Седмицата се проточи: сряда, четвъртък. Най-сетне и чудотворният петък!

Ерих пристигна да я вземе в седем и половина. Тя се спря на роклята с дългите ръкави, която бе купила на разпродажбата. Златният медальон висеше на верижката и диамантът му грееше на фона на черната коприна. Беше сплела косата си с панделка — по френската мода.

— Джени, изглеждаш прекрасно.

Дрехите му бяха от скъпи по-скъпи: тъмносин костюм на фини райета, тъмносиньо кашмирено палто и бял копринен шал.

Тя позвъни на Фран да дойде. Веднага долови в очите й възхищение от Ерих.

Тина и Бет не можеха да се нарадват на куклите, които той им подари. Джени спря погледа си на красиво изписаните лица на куклите, на очите им с дълги мигли, които се отваряха и затваряха, на къдравите им коси и неволно ги сравни с неугледните коледни подаръци на Кевин.

Видя, че Ерих се намръщи, докато й държеше износеното палто, и съжали, че не се вслуша в думите на Фран да наеме по-хубаво палто. Но Нана винаги я съветваше да не взема нищо под наем.

За вечерта Ерих беше поръчал лимузината. Джени се облегна на меката седалка, а той посегна към ръката й.

— Джени, много ми липсваше. — Думите му прозвучаха искрено, но на нея й се щеше да не ги беше изрекъл толкова пламенно.

В ресторанта, докато вечеряха, с крайчеца на окото си Джени огледа известните личности, които седяха на околните маси.

— Защо се смееш, Джени? — попита я Ерих.

— Културен шок. С единия крак съм в този живот, с другия — в съвсем различен. Съзнаваш ли, че нито един от присъстващите няма и понятие за детската градина на мисис Къртис!

— И по-добре, че не са имали тази възможност! — възкликна той. От очите му струеше нежност. Келнерът наля шампанското. — Джени, забелязах, че и миналия път носеше същия медальон. Много е изискан. Кажи ми, Кевин ли ти го подари?

— Не. На Нана е.

Той се облегна върху масата. Тънките му изящни пръсти си играеха с нейните.

— Радвам се, че е така. Иначе нямаше да ми бъде приятно да го носиш.

Ерих поръча вечерята на перфектен френски език. Джени не се сдържа и го попита къде е научил френски толкова добре.

— В чужбина — отговори й той. — Много пътувах. Накрая осъзнах, че в имението се чувствам най-щастлив, най-малко самотен, когато рисувам. Но изминалите няколко дни бяха ужасни за мен.

— Защо?

— Тъгувах по теб.

В събота отидоха с децата до Зоологическата градина. Безкрайно търпелив, Ерих качваше ту Тина, ту Бет върху раменете си. За да им достави удоволствие, той се върна с тях три пъти при клетките на маймуните.

На обяд, докато Джени режеше месото в чинията на Тина, Ерих се грижеше за Бет. Накрая успя да убеди Тина да си изпие млякото, като й обеща той пък да изпие уискито в своята чаша. Не откъсваше погледа си от Джени, която нервно хапеше устни. Въпреки нейния протест той настоя момичетата да си изберат по едно животно с шоколадов пълнеж при Румпелмайер. Изчака спокойно Бет, която дълго се колеба, докато вземе решение.

— Сигурен ли си, че в твоето имение в Минесота нямаш шест деца? — попита го Джени, когато излязоха на улицата. — Не съм виждала някой да проявява толкова търпение с деца.

— Възпитаваше ме човек, който беше не по-малко търпелив. От него съм се научил.

— Бих желала да познавам майка ти.

— Аз пък — Нана.

— Мамо, защо лицето ти грее така? — попита я Бет.

В неделя Ерих пристигна с два чифта кънки за децата и ги заведе на пързалката при „Рокфелер център“.

Вечерта Ерих покани Джени на вечеря в „Парк Лейн“. Когато си поръчаха кафе, и двамата се смълчаха. Той пръв наруши тишината помежду им.

— Имахме щастливи дни, нали, Джени?

— Да.

Нито дума за следващото му идване. Тя се обърна към прозореца и се загледа в парка, облян в светлини — от улиците, от апартаментите наоколо.

— По това време паркът е приказен, нали?

— Ще ти липсва ли?

— Да ми липсва?!

— Минесота има друга красота.

За какво й говори той? Тя се обърна към него. Ръцете им изведнъж се срещнаха, пръстите се сплетоха.

— Джени, зная, че избързвам, но това, което ще ти кажа, е самата истина. Ако ти поискаш, ще идвам в Ню Йорк всеки уикенд. Шест месеца… година — и ще те ухажвам. Но необходимо ли е?

— Ерих, ти едва ме познаваш.

— Вече те познавам. Била си красиво бебе, плувала си още на пет годинки, на шест си получила първия медал в училище и…