Мери Кларк - Вик в нощта

— Джени, утре рано сутринта излитам, но за уикенда ще се върна в Ню Йорк. Свободна ли ще бъдеш в петък вечер?

Той ще се върне, за да я види. Почувства същото облекчение и задоволство, както при внезапната му поява на Второ авеню.

— Свободна съм. Ще намеря кои да гледа децата.

— А събота? Дали ще се зарадват децата, ако ги заведем в Зоологическата градина в Централния парк? Ако не е студено… О, после ще обядваме заедно при Румпелмайер.

— Ерих, те ще пощуреят от радост!

— Съжалявам, че не мога да остана още малко в Ню Йорк. Имам договорена делова среща в Минеаполис. О, мога ли да…

Беше забелязал албума със снимките върху полицата на коктейлната масичка.

— Ако желаеш. Не е кой знае колко интересен.

Ерих запрелиства албума, докато отпиваха от виното.

— Това съм аз в деня, когато са ме взели от „Майчин дом“. Осиновена съм. А тези са новите ми родители.

— Изглеждат приятна двойка.

— Не си ги спомням. Загинали са при автомобилна катастрофа, когато съм била на четиринадесет месеца. После ме е отгледала Нана.

— Това ли е снимката на баба ти?

— Да. Била е на петдесет и три години, когато съм се родила. Помня как в първи клас се върнах разплакана от училище, защото всички деца надписваха картички за Деня на бащата. А аз си нямах баща. Тогава тя ми каза: „Джени, слушай, аз съм ти майка, аз съм ти баща, аз съм твоята баба и твоят дядо. Аз съм всичко, от което ти се нуждаеш. На мен напиши картичката за Деня на бащата!“ Ръцете на Ерих обгърнаха раменете на Джени.

— Сега чак разбирам защо Нана ти липсва толкова.

Джени продължи забързано да разказва:

— Нана работеше в туристическо бюро. Какви чудесни пътувания направихме с нея! Ето ни в Англия. Тогава бях на петнадесет години. О, тук сме на Хавайските острови!

Когато стигнаха до сватбените й снимки с Кевин, Ерих затвори албума.

— Късно е вече — отсече той. — И ти сигурно си много уморена.

На вратата Ерих взе двете й ръце в своите, докосна ги с устни. Тя беше свалила ботушите си и стоеше пред него по чорапи.

— Дори и в този вид ти страшно приличаш на Каролайн — каза той усмихнато. — С токчета изглеждаш висока, а без тях си мъничка. Джени, фаталистка ли си?

— Каквото е писано, ще стане. В това вярвам.

— Така ще бъде.

Той затвори вратата след себе си.

Точно в осем сутринта телефонът иззвъня.

— Как спа, Джени?

— Много добре.

И така си беше. Тя потъна в дълбок сън, нещо като еуфорично очакване, че Ерих ще се върне, че отново ще го види. За първи път от смъртта на Нана не се събуди призори с чувството за остра болка в сърцето.

— Радвам се. И аз спах като теб. Дори сънувах много приятни сънища. Джени, бързам да ти съобщя, че в осем и петнадесет пред дома ти ще чака една лимузина. Най-напред ще откара децата до градината, после теб до галерията. А от работа ще те вземе в пет и десет.

— Ерих, това е невъзможно.

— Джени, моля те! За мен това е дреболия. Не искам да те мисля как ще се справиш с малките в такова време.

— Но, Ерих!

— Джени, закъснявам. Ще ти се обадя по-късно.

В детската градина мисис Къртис се разтопи от любезност.

— Толкова известен приятел имате, мисис Макпартланд. Обади ми се тази сутрин. Съобщи ми, че проблемът за транспорта на децата не съществува вече за вас. Струва ми се, че ние двете трябва по-отблизо да се опознаем. Едва тогава нещата ще потръгнат. Нали така, момичета?

Той й се обади в галерията.

— Току-що кацнах в Минеаполис. Беше ли колата пред вас?

— Ерих, истинска благодат! Да не тичаш с децата сутрин, е съвсем различно. Какво си казал на мисис Къртис? Тя беше самата любезност.

— На бас се хващам, че е било така. Джени, къде искаш да вечеряме в петък?

— Няма значение къде.

— Избери ресторанта, в който винаги си мечтала да влезеш… или местенце, където никога с никого не си била.

— Ерих, в Ню Йорк има хиляди ресторанти. Мечтала съм за тези, които са по Второ авеню и „Гринич Вилидж“.

— А била ли си в „Лютес“?

— Мили боже, не!

— Чудесно. Там ще вечеряме в петък.

През целия ден Джени беше като в унес. Мистър Хартли непрекъснато й намекваше колко влюбен в нея бил Ерих.

— Любов от пръв поглед, Джени. Хлътнал е с двата крака. Фран, съседката й от апартамент 4 Е, намина при нея вечерта. Веднага си предложи услугите да гледа децата. Изгаряше от любопитство.

— Миналата вечер видях този славен мъж във фоайето. Реших, че е бил тук. А ти вече имаш среща с него в петък! Чудо на чудесата! Много искам да го срещна. Я си представи, че има брат или братовчед? Може би приятел от колежа, а?