Мери Кларк - Вик в нощта

— Това, че си видял албума със снимките ми, не означава, че си ме опознал.

— Познавам те. Познавам и себе си. Винаги съм знаел какво търся, бил съм убеден, че като се появи, ще го усетя. Сега зная, че това си ти. Приеми го така.

— Направих вече една грешка. И аз си мислех, че много добре съм разбрала Кевин.

— Джени, не си справедлива към себе си. Била си много млада. Каза ми, че той е първият, когото си харесала. Не забравяй, че колкото и прекрасна да е била Нана, липсвала ти е мъжка ласка. Ако щеш, липсвали са ти баща, брат. Ти си била готова да се влюбиш в Кевин.

Тя се замисли над думите му.

— Може и да имаш право.

— А момичетата? Не убивай детството им, Джени. Те са щастливи, когато са около теб. Мисля, че и с мен могат да се чувстват щастливи. Стани моя жена, Джени. Нека да е по-скоро.

Само преди седмица тя не го познаваше. Сега усещаше топлината на ръката му, гледаше право в неговите питащи очи, чувстваше, че в тях гори любов.

Знаеше вече какво ще му отговори. Място за колебание нямаше.

После в апартамента разговаряха до зори.

— Джени, искам да осиновя момичетата. Моите адвокати ще подготвят и поднесат документите за подпис на Макпартланд.

— Той няма да се откаже от децата си.

— Предчувствам, че ще го направи. Искам те да носят моето име. След като сме едно семейство, не желая Тина и Бет да се чувстват като външни. Ще им бъда добър баща. А той е по-лош и от най-лошите — безразличен е към тях. Какъв пръстен ти подари Макпартланд на годежа ви?

— Никакъв.

— Чудесно. Ще наредя да преправят пръстена на Каролайн за теб.

В сряда вечерта Ерих й каза, че е уредил среща с Кевин за петък. Завърши разговора с думите: „Най-добре е да се видя насаме с него.“

Цялата седмица Бет й Тина непрекъснато я питаха ще дойде ли пак мистър Крюгер, а когато в петък вечерта той се появи, те се хвърлиха в обятията му. Радостните им възклицания просълзиха Джени.

За срещата си с Кевин Ерих й разказа чак в края на обяда в „Четирите сезона“.

— Не беше твърде любезен. Убедих се, че е нещо като използвач, скъпа. На него не са му нужни нито децата, нито ти. Но и не желае да допусне никого до теб. Успях да го убедя, че решението ми е в интерес на децата му. До края на месеца ще оформим всичко с адвоката. За осиновяването има задължителен период от шест месеца. Нека да сключим брак на трети февруари. Тогава ще се навърши почти месец от запознанството ни. А това ме подсеща за нещо…

Ерих отворя дипломатическото си куфарче, което носеше със себе си и за нейна изненада държеше до масата.

— Да видим как ще ти стои това.

Пръстен със смарагдовозелен диамант! Когато Ерих го сложи на ръката й, Джени впери очи в пламтящата му красота.

— Реших да не го давам на поправка. Той просто е направен за теб.

— Толкова е красив, Ерих.

— Скъпа, виж какво, нека веднъж завинаги да уредим този въпрос — каза той и побърза да извади от куфарчето свитък документи. — На адвокатите, които ще се занимават с осиновяването, е нужно и съгласието на майката.

— Съгласието на майката ли? — разсеяно повтори Джени, без да откъсва поглед от пръстена. Той не бе само една мечта, а истински и на ръката й. Тя ще се омъжи за Ерих. Почти се усмихна, като си спомни реакцията на Фран: „Джени, твърде съвършен изглежда този твой Ерих. Богат, талантлив, красив и те обожава. Божичко, че той не сваля очи от теб. Луд е по децата ти. Право да ти кажа, има нещо ненормално у него. Или ще излезе комарджия, или пияница, а може и двуженец да е.“ Джени бе почти склонна да сподели с Ерих думите на приятелката си, но се отказа от намерението си. Приказките на Фран не всеки можеше да преглътне. А какво всъщност й бе казал Ерих? „Приеми ме като заможен човек. Адвокатите ми се намръщиха, щом разбраха накъде вървят нещата. Предупредиха ме, че ако се разведем, преди да са изтекли десет години от брака ни, интересите на Крюгерови ще останат непокътнати.“ Джени се сепна.

— Ако се разведем, нищо няма да поискам от теб.

— Джени, по-скоро бих умрял, отколкото да те загубя. Това е чиста формалност — завърши Ерих и остави листовете до чинията й. После бавно продължи: — Естествено е да ги прегледа и твоят адвокат. Обясниха ми, че дори и да ги подпишеш, ти или адвокатът ти, приемайки всички изброени клаузи, не трябва да изпращаш документите по пощата веднага. Необходимо е да ги задържиш при себе си два дни.

— Ерих, аз нямам адвокат — каза тя и хвърли бегъл поглед на първата страница от свитъка. Стъписа се пред непознатите й юридически думи. Само леко поклати глава. В този момент ни в клин, ни в ръкав Джени си спомни как Нана проверяваше сметките от бакалницата и победоносно заявяваше: „Два пъти ми е сметнал лимоните, негодникът му с негодник.“ Нана преглеждаше всеки документ буква по буква, преди да го подпише.