Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Козела се изсмя гръмко.

— Сега ли ще дойдеш, храбрецо? Разви не му обърна внимание, изля отровната ракия в гърлото си и подпря длани на масата.

— Постъпи веднъж като човек, Козел. Предай на Компира детето на Сирака, а ние с теб… Както е отредил Господ. Ще го направиш ли?

— Не мога — спокойно отговори Козела. — Трябва да заминем от страната с ваша помощ. Някой ден Габи ще разбере сама какви боклуци са синовете ми и ще се върне.

— Щом са боклуци, предай ги на Интерпол. Ще се третира като смекчаващо вината обстоятелство. Ще полежат някоя и друга година, но поне там ще отърват кожата. Тук не е сигурно.

— Те са мои синове — беше отговорът на Козела.

Разви се изправи.

— Забрави за нелегален канал. Няма да го получиш. Напротив, Гранични войски са подсилени с полицейски части. Дай ни дъщерята на Сирака и се оправяй сам като мъж. А ти си мъж, Козел, ей Богу. Така ще бъде най-честно… И не ни търси. Представяш ли си какво ще направи Проданов, ако ни види заедно?

Козела се усмихна.

— Сега ще разберем. В този момент влиза в кръчмата.

Проданов отиде на бар-плота, каза:

— Едно синьо „Виктори“, моля.

И като бръкна във вътрешния си джоб за портфейла, видя „Светата троица“ през опушените гирлянди. Плати, запали цигара и с ръце в джобовете отиде при тях.

— Как да си обясня тази дружеска среща? — саркастично попита той.

— Така — Козела вдигна автоматичния си „Зигзауер“, който досега беше държал върху коленете си и го сложи на масата.

— Ясно — кимна Проданов. — Какво искаш, Козел, ако е удобно да попитам?

— Помощ — спокойно каза Козела и прибра оръжието. — Трябва да ми помогнете да спася синовете на жена ти и дъщерята на Сирака.

— На Сирака ли? — Проданов не скри изумлението си.

— Да, Проди — обади се Компира. — Ще ти обясня после.

Проданов го изгледа свирепо.

— Детето плаче на гроба на баща си, ако не вярвате, идете и вижте.

— Ти иди — каза Козела. — Отдавна е при синовете на Поли.

Продан имаше ужасно безпомощен вид.

— Иване, ти ме поставяш в патова ситуация. Не си ли даваш сметка, че ако бяхме в Америка, щеше да бъдеш обявен за обществен враг номер едно, и въпреки че такова понятие няма, ти си за обстрел! Не забравяй, че ти въведе тази практика в МВР.

— Не ми говори с клишета, генерал Проданов. Искам да ти задам един единствен въпрос пред свидетели, но преди това седни, ако не искаш да направя омлет от ташаците ти.

Докато Проданов си взимаше стол от съседната маса, докато Компира му правеше място до себе си, Разви Звяра измъкна полицейския си „Колт“ от кобура и го опря в слепоочието на Козела. С лявата си ръка препипа скута му и намери зигзауера.

— С теб е свършено, Козел — започна той… и завърши: — Да еба мама му комедианска! Пистолетът е воден — детска играчка.

Козела стоеше с най-невинния си вид под заплахата на колта и се усмихваше на Проданов.

— Виж, Проди, ние със Звяра ще се разберем, но ти ми кажи как ще съобщиш на Поли, че синовете й са мъртви… А, Бога ми, те са мое семе и живи няма да се предадат. И още нещо, момчета. Толкова съм стрелян, кърпен не-докърпен, толкова ме боли всичко, че смъртта ще бъде само облекчение за мен. Имате честната дума на един осъден на обстрел. Спасете децата, и аз ще се предам доброволно.

— Ти си арестуван, Козел — остро и напълно сериозно каза Разви. — Дай си ръцете. Козела се усмихна тъжно.

— Къде? Отпред или отзад — В следващия миг изби колта на бившия си колега, удари главата му в масата и извади от колана си автомат „Узи“. — Не, Звяр, не съм арестуван — каза той, слагайки колта на масата. — Зигзауерът беше играчка, но това тук не е! Ни най-малко. Не буйствай, ако не искаш да ти пръсна главата.

Проданов се намеси.

— Развигоров, прибери си пистолета! Козел, ти също! Ние не сме в Дивия Запад.

Разви се подчини, но Козела не.

— Това желязо ще стои тук да охлажда страстите каза той. — Имам още малко време, генерале. Ще пием ли по една отвратителна ракия? Аз черпя за последно! — и повика келнера, без да чака съгласието им. — Четири ракии и четири лимонади! — а когато отново останаха сами, се обърна с искрена молба към Проданов: — Спаси синовете на жена си и дъщерята на Сирака, генерале. Дай ми честната си дума, че ще го направиш… Че ще го направите вие тримата… И аз след ракията ще ви предам автомата.

Настъпи дълго, тягостно мълчание. Козела ги гледаше от упор. Стори му се, че видя сълзи в очите на Компира, пълно инатчийско неразбиране, примесено с унижение — у Звяра и обърканост и безпомощност в мътните зеници на Проданов.