Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Добре, не обичам хомосексуалистите, а имам една специална работа за теб.

Чоли направи най-невинната си физиономия.

— Тресе ме ужасна абстиненция, господин… — отново преглътна името. — Може ли десет долара аванс… След това ще бъда готов да поема всякаква работа, ако е прилично заплатена.

Алберти извади десет долара от портфейла си, но преди да му ги подаде, попита:

— Хероин?

— Кокаин — тихо каза Чоли, грабна банкнотата и изчезна.

След десетина минути се върна с овладян поглед — макар за специалиста да не беше трудно да разпознае наркомана — спокойни ръце и вид на човек, готов за сделка.

— Слушам ви…

— Ти си крадец, нали? Искам само истината, Чоли.

— Да — Чоли напери „гребен“ и в очите му се появи професионална гордост. — Аз бях най-добрият крадец на коли в София-център.

— Защо бях? — сухо попита американецът.

— Причините са много… Имам пет висящи наказателни дела, а ако ме вкарат в затвора, с мен е свършено.

— Кокаинът? Чоли кимна.

— Какво мога да направя за вас и срещу какво заплащане, Развира се.

Алберти не му обърна внимание.

— Познаваш ли Габриела Петрова Кирилова?

— Господи! — Чоли подскочи, като ударен от ток. — Та тя е първата ми голяма любов. Защо?

— Сега аз ще задавам въпросите, Чоли? Защо те изостави Габриела? Заради наркотиците?

— Не — Чоли поклати глава, — много преди това, когато започнах с колите… Баща й е висше ченге.

— Ясно — прекъсна го Алберти. — Знаеш ли къде е?

— Не — Чоли беше искрен. — След мен завъртя мимолетни връзки, после чух, че щяла да се омъжва за някакъв дипломат… Това е, честна дума.

Алберти знаеше, че е „това!“ и нямаше нужда от повече уверения.

— Слушай ме внимателно, Чоли. Ще ти дам снимките на двама млади мъже — твои връстници. Искам да обиколиш всички авто-къщи, на които си продавал крадени коли и да разбереш какви коли са купили, кога и най-важното — с какви регистрационни номера. Ясно ли ти е?

Чоли кимна. Алберти извади снимките и ги остави пред него.

— Никога не съм ги виждал…

— Знам… Ако свършиш чисто, ще получиш петстотин долара за услугата.

— А аванс? — панически попита наркоманът.

На Алберти беше почнало да му се повдига в този храм на порока, бръкна още веднъж в портфейла си и остави сто долара върху снимките.

— Действай, утре ще се видим тук по същото бреме.

Мария сервира гювеча, но приборите за Компира стояха неизползвани.

— Може ли да не дойде? — попита мъжа си.

— Помниш ли да е казал, че ще дойде и да не е дошъл.

— Не наистина — Мария се запиля в кухнята.

Виолета и Петьо, дъщеря му и зет му, гледаха някакво предаване по телевизията, а той лежеше на дивана и си играеше с тригодишния си внук Иван, кръстен на него, Развира се.

— Тати, чичо Иван няма да дойде. Давай да обличам внук ти, че става късно.

— Нали имате кола — неопределено отговори Разви и продължи да разиграва хлапето. — А чичо ти Иван ще дойде.

Иван Петков — Компира беше кръстник на малкия Иван и нищо нямаше да им стане на тези младоци, ако го изчакат. А Компира действително се бавеше и Разви беше започнал да се безпокои.

Мина близо още час, преди да се позвъни на вратата.

Компира беше пуснал копоите да пресрещнат Чоли по заповед на Проданов. Затиснаха го насред „Съборна“, пребиха го, имитирайки грабеж, отнеха му всичко, включително краденото „Ауди-100“, което вече беше в гаража на полицията.

Компира размножи снимките на синовете на Козела, вдигна целия наличен оперативен отряд и ги прати по авто-къщи, борси на коли, известни крадци и гаражи за префасониране и козметика на крадени возила да търсят търговеца, от който се нуждаеше и Джон Алберти. Три часа по-късно хвърлиха дюшеш.

Докато Компира лакомо унищожаваше гювеча на Мария (ядеше втора порция) Разви Звяра гледаше снимките на момчетата и записа в компютърния си бележник номерата на три мерцедеса, модела и цветовете им.

Когато Компира преяде като скот и отказа допълнително гювеч, Мария отиде да си легне, младите си бяха отишли отдавна, Разви каза:

— Браво, Компир, чиста работа… След една седмица тръгвам на лов за козли…

— За Бога, Разви, пази Сирака и момичето му. Разви Звяра кимна разсеяно.

— И аз му дължа съдбата си, Компир. Бъди спокоен.

— Чакай малко! Аз преядох и ми се наруши мисленето. Защо след една седмица, Разви?

— Генерал Развигоров, полковник!

Компира се усмихна тъжно на стария си приятел.