Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Момчетата бяха мъртви, но снайперистът — не! С прословутото пълзене „тип змия“ Козела тръгна към инфрачервените убийци — или убиец — Колкото и да бяха, със зъби щеше да ги разкъса. Върна се на българска територия, скочи и хукна като луд. Някъде долу видя силует на джип, заобиколи го в тил и връхлетя шофьора. Уби го с един удар на тежкия си магнум, изхвърли го в храстите и седна да чака истинската си жертва, подпрян на торпедото на мощната „Тойота“…

Не му се наложи да чака дълго. Прехвърлил на гръб торбите на момчетата, преметнал снайпера през врата си, по пътеката се зададе Джон Алберти с някакъв негър с вид на Шакил О’Нийл.

— Къде си, Хенри, по дяволите! — нервно извика Алберти — Тръгваме веднага.

Козела се изправи, застреля негъра в зяпналата уста и се зае с Алберти.

— Събуй си гащите, педераст! — глухо заповяда той.

Алберти се поколеба, но тежък удар в носа го накара да се откаже от преговори.

— Умирам ли, Козел?

— Легни по корем — без да му отговаря, изсъска Козела. После завря една граната — миньонка в развратния му задник.

— Аааа — последното, което успя да каже Алберти, преди да се превърне в летящи меса.

Козела разбута труповете, прибра чантите на момчетата, супермодерния снайпер, степсърчъра, качи се в тойотата и едва преглъщайки сълзите си, потегли на запад.

Край

мотел „Джорджо“ Радотина

„Кървавият път на коприната“.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1077

Издание:

Христо Калчев

Оратория за козел и ангорска котка

вулгарен опус в до мажор

книга пета

Първо издание

(c) 1998, Христо Калчев, автор

1998, Жеко Алексиев, оформление на Корицата

(c) 1998, Камелия Вълова, редактор

Коректор Тинка Иванова

Художник Жеко Алексиев

Тази книга е предмет на авторско и търговско право на издателя.

С любезното съдействие на хотел „Родина“

филдкоп — ченге на оперативна работа — Бел. а.

аберсия — отвращение, антипатия. — Б. ред.

Груб белег от рана.