Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Козела го познаваше като джоба си. С дълги маневри той обходи пазара и седна срещу входа на Компира да го изчака да се разходи. Беше изпил две бири, когато кривото тяло на Компира се появи от входа и тръгна към пазара. Козела стана, мина зад гърба му и с бързината на циганин — джебчия го пребърка и му отне GSM-а. Компира нито носеше оръжие, нито можеше да си служи с него.

— Дойде моят ред, а, Козел?

— Много бих желал да не падне косъм от главата ти, приятелю, но ако се окажеш повече ченге, отколкото човек, ще последваш Звяра.

Компира мълчеше. Мълча дълго, докато не се увери, че той трябва да поднови разговора.

— Какво искаш, Козел? На теб и Сирака дължа службата си. Бог да го прости Сирака, на теб ли ти се падна да играеш Божието правосъдие?

— Имам двама сина, знаеш, нали?

Компира кимна унило.

— Знам, загазили са го страшно. Всички сте загазили. И ти, и момчетата.

— Добре, ела да поговорим в онази кръчма на спокойствие… Всъщност, нямаш избор, тръгвай кротко, Компир. Всяка необмислена постъпка ще остави твоите в Самоков без теб.

Козела не губи времето си в куртоазни приказки.

— Продан държи под ключ Тефик. Турчинът ми е необходим да спася децата си и няма да се спра пред нищо, Компир. Нищо! Не ми казвай, че не знаеш къде го крие. Готов съм да те подложа на адски мъки, за да се добера до истината. Две водки, моля! — провикна се Козела и мълча, докато не им сервираха.

— Компир, когато сме били колеги, съм бил не лош колега, поне за тебе… Да, ама сега обстоятелствата ни направиха врагове. Проданов нехае за живота на момчетата на жена му. Пуснахте Разви по петите ми, макар и вие, и той да знаехте, че не е моя класа. Бог да го прости — отля от водката на пода. — Всевишният ми е свидетел, че не исках да оставя семейството му без закрила. Пий, колега! — заповяда Козела. — Това може да ти е за последно.

Компира отпи формално глътка, той не пиеше и всички в службата знаеха това.

Козела изпи водката си на екс, поръча втора и се взря в бившия си колега.

— А сега да си дойдем на думата, Компир. Виждаш ли ги тия мутри отвън? Те са мои боклуци, но изпълняват безусловно заповедите ми. Ще ти задам един много труден въпрос, приятелю — Къде държи Проданов Тефик бей? От отговора ти ще зависят две неща — ако ме излъжеш, ще ги пратя да ти изправят гърбицата, а има и една бригада в Самоков. Ние сме малка страна, приятелю, тук никой от никого не може да се укрие. Кажеш ли ми истината обаче, ще те закопчая за собственото ти парно за една нощ… Утре сутринта ще се обадя на Продан да те освободи.

Компира се разплака.

— Проклет да е денят, когато те срещнах, Иване.

— Аз съм Козела! Не забравяй това!

— Не го забравям, мръсна гад! И твоят ден ще дойде.

— Не опявай като поп… Нямам време. Имаш десет минути за пълна откровеност, иначе те предупредих какво те чака.

От разногледите добри очи на Компира се стичаше порой, но когато успя да си поеме сулука, каза:

— Тридесет и четвърта база.

— Драгалевци? — Козела знаеше, но искаше да получи потвърждение. Компира кимна.

— Каква е охраната?

— Осем души… без персонала…

— Добре, Компир. А сега, откъде може да се открадне един МИ-24?

— Има в двора на обекта… това е всичко, което ще ти кажа. А сега ме застреляй! Няма да живея с този позор. Козела се наведе през масата и го целуна.

— Обичам те като брат, Компир. Надявам се да хвърлиш едно цвете на гроба ми. А сега, извинявай, ще прекараш една не комфортна нощ. Кой от нас не ги е имал с десетки?

Козела повика с пръст мутрите.

— Много внимателно с господина, момчета. Оковете го така, че да може да слуша радио и му дайте книгите, които поиска.

В три часа през нощта Козела и мутрите от новия ескадрон атакуваха затвора на МВР. Избиха охраната и събудиха спящия в копринена пижама Тефик. Козела водеше пилот, който веднага се зае с машината.

— Знаех, че ще дойдеш, брат — каза Тефик, докато се обличаше. Не аркадаш (приятел), а брат. — Веднага ли тръгваме?

— Ти тръгваш веднага. Аз ще те последвам, като се оправя със синовете си. Ще завариш едно момиче в твоята къща. Бъди като баща с нея.

— Излишно е да ми го казваш, Козел, но все пак мисля, че грешиш, че не тръгваш с мен.

— Момчетата са закопали парите си. Ще ги пратя да ги изровят и ще те последвам. Аллах да те пази, Тефик, приятелю.

Моторите на машината гърмяха така, че Козела не чу последната реплика на турчина.

— Твоят Бог е и мой Бог, брат.

Един час по-късно Козела изпрати мутрите да разковат Компира. Не очакваше, че му прави най-лошата услуга. На сутринта намериха Компира на паважа пред шестетажния блок, в който живееше.