Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Господи, Господи, безмълвно се помоли той, прегръщайки Елеонора, може и да имат късмет момчетата… После промълви полу на глас, полу на ум:

— Да не говорим за момичето. Иззвъня GSM-ът. Тефик го включи, но изчака да чуе насрещния глас.

— Братко, чуваш ли ме?

— Да. Чакам те.

— Довечера тръгвам към теб.

— Ще те посрещна с печено агне — каза Тефик и изключи връзката.

Козела отдавна беше излязъл от истинските новости на професията си и нямаше представа каква инфрачервена завеса му е приготвена на границата. Да имаш „Канал“ вече беше крайно недостатъчно, ако някой добре защитен технически реши да го запуши. Имаше и още един нов уред — степсърчър, който позволяваше с десет метра грешка да се прецени в коя посока се насочва плячката. Тази „машинка“ беше разработена за лов на мечки и глигани, но ЦРУ бързо схвана колко полезна би била тя в „сляпото прочистване“ на границите.

Докато чакаше синовете си, Козела се обади на Пентхаус и един час по-късно вечеряха в някакъв бандитски ресторант на улица „Черковна“.

— Не искам да ме разбереш зле, Пентхаус. Ти направи много за мен. Не съзнаваш каква услуга ти дължа, но нещо скърца в проекта ти, човече.

— В смисъл? — с пълна уста попита Христов.

— Дестабилизация, казваш, но не виждаш ли какъв стабилитет цари в държавицата. Президентът, премиерът, министрите са подигравани добродушно, Пентхаус. Един зъл виц не чух по техен адрес, а това значи, че народът може и да не умира от любов по тях, но поне ги уважава и най-важното — Вярва им. Костов еба майката на онзи татарин преди Доган и му издърпа електората. Ромите, какви ти роми, циганите във властта? Кога е било това?

— Предизборни трикове — каза Пентхаус. — Лошото е, че нашите комсомолски галфони не се сетиха да го направят първи.

— Хубаво лошо, фактите са на лице — каза Козела. — Ако аз бях читав гражданин, щях да гласувам и за Стоянов, и за Костов, но не съм и няма смисъл да го коментираме… Викнах те да ти кажа, че тази нощ заминавам за една седмица… имам нужда от почивка, от храна… аз влизам във възраст и не бива да се ебавам със съдбата. Като се върна, ще се обадя веднага, а вие гледайте междувременно да струпате компромати — сложна работа! — да пуснете „отровни езици“ сред турци и помаци. Когато се върна, заедно ще преценим шансовете. Разбрахме ли се?

Пентхаус кимна.

Козела стана пъргаво, огледа заведението — беше пълно с новите му мутри — и излезе.

Козела отиде в пощата и написа дълго, репортажно писмо на бившата си жена. Все пак Поли трябваше да знае истината за момчетата и не само него да обвинява за проваления им живот. Не я упрекна в нищо, не скри детайлите от объркания си живот, нито фаталните глупости, които синовете й бяха сътворили. Нарече ги „глупости“, за да омекоти поведението им. Все пак тя беше майка.

Козела пусна писмото с адрес МВР, друг не знаеше, и излезе от пощата. Беше шест часа вечерта. В осем и половина се бяха разбрали да тръгват. Подкара бавно, оглеждайки се за опашки. Не откри. Излезе на магистралата и ускори скоростта. Къде отивам? Защо? Какво ще правя там… в Белград? Всички тези въпроси бушуваха в главата му, но той знаеше, че няма да намери отговорите… поне сега, и опита да се разсее с музика. Това беше съмнителна утеха, макар че пееше Крис Риа…

Облечени като ловци, Козела и синовете му слязоха от колата край село Оплетня. Прехвърлиха се в скрития в една запустяла плевня джип и продължиха към сръбската граница. На пет километра от браздата зарязаха джипа и поеха пешком, заобикаляйки населени паланки, колиби. Тук-там лайваха кучета, но Козела беше забранил на момчетата да обръщат внимание на четириногите, колкото и зли да бяха… Вървяха бавно, но напредваха. Още два километра, зад онзи хълм почваше Сърбия.

— Старайте се да ходите безшумно! — за кой ли път ги инструктира той и тръгна към билото.

Беше му омръзнало да се крие като лалугер. Искаше му се да легне на някой горещ плаж и да напече и без това смъдящите го рани. И въпреки това вървеше като планински кон, водещ младите жребчета след себе си. Когато се изкачиха на хребета, Козела им направи знак да сложат биноклите си и да огледат метър по метър местността. Прибързан и сприхав както винаги, Иван каза:

— Сахара е по-населена… — изправи се… и умря.

Блесна инфрачервената точка на снайпера, чу се пукот и момчето падна мъртво. Ужасен, Асен се хвърли да помага на брат си и го сполетя същата съдба. Козела видя как куршумът проникна в челото му и излезе през темето.