Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Пиян си, Бояне. Излишно е да се заяждаш!

Козела вече знаеше всичко, знаеше дори, че придружителите му са офицери от ВКР.

— Това е Габриела, господа. Моята бивша годеница… Най-студенокръвното животно на света. Тя е причина баща й, легендарният Сирак, да си стреля в главата. Тя ми скрои кур капан в министерството — Как, някой ден ще разбера… и всичко това, за да се чука с тия двама престъпници, крадци, преследвани от Интерпол, синовете на прословутия бандит Козела!

Момчетата направиха най-лошото, което ситуацията предлагаше. Скочиха като котки и тръгнаха на просташко кръчмарско сбиване.

Момчетата бяха яки и смели, но това беше слаба утеха, ако ВКР-тата носеха оръжие. Козела дебнеше боя като тигър от храсти. Иван нокаутира бившия дипломат и балансът на силите изглеждаше приблизително изравнен, когато контраразузнвачите решиха да спечелят спора. Както очакваше Козела, и двамата щяха да посегнат към кобурите си, ако в кръчмата не беше изтрещял изстрел.

Козела беше стрелял в тавана, но сега магнумът му държеше на прицел офицерите.

— Аз съм Козела, господа. Предлагам да се разделим като родни братя!

Мина зад гърба им, взе пистолетите им, пребърка ги за мобилни телефони и разбира се намери три — един мобифон и два GSM.

Козела подхвърли десет хиляди лева на онемелия барман и изкомандва „децата“:

— Чакайте ме вън!

Козела остана сам с контраразузнавачите, изпразни пистолетите, прибра патроните и остави „ютиите“ на бара.

— Няма какво да делим с вас, момчета. Напишете ми адрес, на който да ви изпратя телефоните… Бързо!

Един от тях му подаде визитна картичка. Козела я пъхна в горния джоб на сакото си и излезе.

— Бързо във вилата! — сухо изкомандва той. — След половин час изчезваме.

— Къде?

— Където аз кажа!

Два часа по-късно Разви Звяра и два отряда барети претърсваха квартала… В края на краищата откриха бившата бърлога на Козела, но късно.

На масата в хола генерал Развигоров намери бележка, адресирана до него.

Не ме дразни, Разви! Само добро си видял от мен, боклук с боклук! Ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще ти източа кръвта като на курбан, колега!

Подпис нямаше, но беше ясно кой е адресантът.

В това време „децата“ чистеха лесидренската му къща. И това беше временно убежище. Къде е Тефик, по дяволите! Отново никаква връзка. Нито през нощта, нито рано сутринта. Картинката започна да му се разяснява — Тефик беше в ръцете на Проданов.

След погребението на Г. Найденов, Пентхаус свика спешно събрание. След традиционните думи за упокой на покойника — съратник, Христов се обърна към колегите си:

— Имам пълен запис и аудио, и видео от тайното сборище на мутрите. После ще ви раздам касетите. Текат им лигите за ново югоембарго. Всички борци, живущи на петдесетина километра от границата, стягат камиони, тирове, кой каквото има. Започнат ли бойните действия, което ще е равносилно на ембарго, ще се наложи бързо да овладеем новата престъпна вълна. Стефан Марчев го прекъсна.

— Ти луд ли си? Предишното ембарго го дирижираше Васил Илиев, сега кой смяташ да им сложиш за маршал на престъпната гвардия!

Христов се усмихна.

— Добре казано, Стефане. Има такъв човек. Генералът от службите на КГБ, ренегатът на всички идеи и клетви…

— Козела?

— Да — Кимна Христов. — Ако е жив, открийте го и на Северния полюс. Козела е нашият печеливш ход в момента! Само той начело на мутрите може трайно да дестабилизира Костов и компания.

— Да, моля — чу познатия, но отдавна обезличен глас.

— Знаеш ли кой се обажда?

След известно мълчание Поли тихо каза:

— Да, Иване. Кажи ми, моля те, как са децата?

— Засега добре — каза Козела. — Пазя ги, колкото мога… Но възможностите ми намаляват всеки ден. Ще бъда абсолютно честен с теб, очаквам да ми помогнеш.

Поли помълча известно време, после отново тихо каза:

— Какво трябва да направя?

— Продан е арестувал един турски бизнесмен, Тефик. Това е човекът, на когото разчитах да заведа момчетата на сигурно място. Говори с мъжа си, става дума за твоите родни деца, Поли. Че се оказаха калпави, оказаха се, но ние, техните родители, не можем да се откажем от децата си. Можем ли?

— Не — тихо каза Поли.

— Точно така. Убеди Продан да пусне турчина без опашки и ще си направила за синовете си повече, отколкото си представяш. Ще се обадя пак…

Разговорът прекъсна, но Проданов, който беше очаквал подобно развитие на събитията, беше поставил собствения си телефон на подслушване.