Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Това убийство анулира първата от трите му кризи с Тефик.

Каналите на дрогата бяха общо четири, като се изключат разни аматьори, които си пробваха късмета и ставаха храна на рибите.

Козела запуши за Тефик трайно пътя Трабзон — Бургас — Исмаил и от там — по море за Виена — и започна да го ползва сам. Първите няколко пратки, които уж попаднаха в ръцете на митничарите, сериозно разтревожиха Тефик и той изпрати „Вълка да пази стадото“. Когато реши, че личната му печалба е достатъчна, Козела „отпуши“ канала и беше поканен от Тефик на обяд в „Шератон“.

Турчинът отрупа масата с ориенталско изобилие. Отпи от виното си — пиеше само шампанско „Дом Периньон“ — и усмихнат с блестящите си изкуствени зъби, каза:

— Козел, в заведението има девет професионални убийци. Забеляза ли ги?

— Да, аз съм печено ченге, Тефик.

— Браво, а за да не се превърнеш в мъртво печено ченге, трябва да ми отговориш на един въпрос… От беднотия ли го правиш?

— Естествено — невъзмутимо отговори Козела. — В България има една поговорка: „Да не ти дава Господ бедни съседи“.

— И ние я имаме — кимна Тефик. — Наздраве. Яж на корем, пий като циганин. Откровено казано, това ти е за последно.

Козела избухна във весел смях, после лапна свирка, която висеше на врата му, но Тефик не беше я забелязал. В заведението се втурнаха баретите и проснаха на килимите прехвалените убийци на турчина.

— Пребъркайте ги! Вземете всички оръжия, злато и пари и до един ги изхвърлете от хотела.

Блед, та син, Тефик изгледа екшъна. Разбира се, до тяхната маса никой не се докосна.

— Играеш си с огъня, Козел?

— А ти, бей, сериозно ли мислиш, че съм толкова лесна плячка? Тефик не отговори дълго, после каза:

— Яж. Телешкото ще изстине.

Турчинът изчезна за дълго. Години, пълни с екстрени събития и за него, и за Козела. Тази вечер те щяха да се срещнат след седем години.

Същата вечер щеше да се състои още една „историческа“ среща. Шефовете на „ВИС“, „СИК“, „Аполо и Болкан“ и така нататък, се събираха да обсъдят бъдещата си стратегия. Очакванията не се оправдаха, това беше сборище на освободените силови бригади, на което не присъстваше ни един от шефовете на закритите застрахователно — охранителни фирми.

Бригадите се събраха тихо, дори незабележимо спрямо всеизвестните си навици. Насядаха свити като ученици в нов клас, но когато дойде време да се избира президиум и председателстващ, се вдигна агресивна врява до Бога от псувни,-заплахи, размахване на пистолети, макар че първоначалното условие беше — никакво оръжие. След дълги кандърми дадоха думата на Веско Попа от Пловдив.

— Пичове, баровците ни преебаха. Аз няма да се учудя, ако видя в следващия парламент Маджо, Маргина, Жоро Илиев, Пашата и така нататък, знаете ги не по-зле от мен — Попа закрещя истерично: — Ние им свършихме мръсната работа. Ние сме мутрите, те — английски лордове. Ние сме рекетьори, килъри и така нататък… Ние тъпчем следствията, нас ни пребиват баретите. Няма баровски купон, на който да не съм виждал мазните им мутри… по телевизията, разбира се. Стига, ебал съм им майката! Няма да им слугувам повече.

Общо взето настроението в залата — настръхнала и ръмжаща, — беше много близко до това на Попа. После говориха от Бяла Слатина, Враца, Варна и Бургас. През нощта, когато се разотидоха, за да се срещнат отново на другия ден, основаха фонд „Земеделие“.

— Минаха много години, Козел. Къде се покри толкова време?

— А ти? — попита Козела, поемайки ръката на Тефик. — Изглеждаш като холивудски артист, мама му стара.

Тефик му предложи стол, закара бар-количката до него и седна.

— Минах без атентати, Козел.

— Знам. Блазе ти.

Козела си наля водка, газирана вода и се почувства страшно уморен, но затова пък и за първи път истински защитен. Тук, при този турчин можеше да заспи непробудно и да спи до пълно възстановяване на силите си. Тефик го наблюдаваше с острите си умни очи.

— Какво има, Козел? Прилоша ли ти? Козела поклати глава.

— Страшно съм уморен, Тефик. На края на силите съм, болят ме старите рани… а те са много, както знаеш. На всичко отгоре предстои ми да реша един много, много сложен проблем.

Тефик отпи от уискито си.

— Сериозно ли има проблем, който ние двамата не можем да решим, приятелю?

Козела чу промяната в тона, но не промени изражението, нито избърза с изповедта. Късно през нощта поиска от Тефик да изкара синовете и Габи от България и с фалшиви паспорти да ги изпрати в Рангун — Бирма.