Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Да, но синовете му катастрофираха в Италия и ако въобще оживееха, и двамата щяха да останат инвалиди.

С Козела го свързваше дълго познанство, минало през най-различни форми. Навремето, когато комунистите решиха с реекспорт на оръжие и дрога да си оправят външните дългове, Тефик беше официално докаран в страната, настаниха го в „Шератон“, дублираха му охраната и му довериха създаването на каналите. Тефик нямаше нужда от създаване на канали, имаше нужда обаче от сериозна гаранция, че като помогне на българите да обучат свои хора, няма да побързат да се отърват от него. Първия човек, когото Държавна сигурност изпрати при него, беше Козела.

Тогава те бяха млади разбойници в разцвета на силите си и маниакално подозрителни един към друг. До една вечер на „Щастливеца“, когато Козела му разказа биографията си.

Козела се „изповяда“ уж между другото, на четири очи в мъжки разговор, а всъщност правеше много тънка инвестиционна сметка. Тефик щеше да поиска да купи наболялата му душа… Той не реагира същата вечер, но два дни по-късно Козела се срещна с неговите хора и получи „безвъзмездна помощ“ от петдесет хиляди долара. Тефик го беше купил, без да подозира за съществуването на един от основните библейски текстове: „Няма добро ненаказано!“. Козела взе парите и го осъди на смърт.

Турчинът обаче беше хитра лисица и изчезна. Шефовете в Държавна сигурност се побъркаха. „Без Тефик каналите и на оръжие, и на дрога са запушени и затова си отговорен ти, смръдлив Козел!“

Майор Иван Милетиев лежа два дни по гръб, чудейки се какво да предприеме, и накрая избра смъртния риск. Единствено той знаеше, че Тефик е в Малта. Уреди си служебна командировка и през Рим се озова във Валета.

Козела взе два пистолета от първия магазин за оръжие, те бяха стотици, изчака нощта, с плуване излезе под вилата на турчина, зари пистолетите наблизо — на ръка разстояние един от друг — и се върна в хотела. Към обяд на другия ден тръгна да се разхожда по плажа с вид на скучаещ турист. Приближи вилата. Знаеше, че гавазите са го забелязали, но в крайна сметка това беше целта му.

Козела запали цигара, седна между скритите си оръжия и зачака. Не беше минала и минута, когато чу стъпки по пясъка. Не се обърна. Един от охраната застана зад гърба му, другият — Фаиз, дясната ръка на турчина — мина отпред.

— Как ни откри, майор?

— КГБ ви откри, аз не съм врачка.

— Какво искаш?

— Да говоря с Тефик бей.

— Тогава защо не дойде във вилата? Козела се усмихна кисело.

— Обичам да умирам на чист въздух!

Гавазите се объркаха. Можеха да го смажат на място. Така поне си мислеха, но дадените им заповеди гласяха друго. Разрешението на ребуса дойде неочаквано.

С ръце в джобовете на прекрасния си кремав костюм се появи самият Тефик. След него вървеше слуга с набит персийски килим под мишницата. После го Разви до Козела, Тефик седна мълчаливо и не проговори дълго, загледан с азиатските си очи в морето.

— Защо ме предаде? — без да го погледне, попита той.

— Ако те бях предал, щях ли да съм тук? Можех да ти тегля куршума в София.

Тефик отново замълча. По едно време се обърна и го сграбчи за яката.

— Ще трябва да ми обясниш някои събития, Козел! — с бесен гняв изсъска турчинът.

Козела грубо се освободи от ръцете му.

— Няма друга причина да съм тук. Дръж се прилично, Тефик бей. Не аз, ти си завършил образованието си в Кембридж.

Тефик не му обърна внимание, запали цигара и отново се взря в морето.

— Аз не съм вчерашен, Козел. Знам, че имаш отговор на всеки от въпросите, които не искаш да ти задавам. Знам и къде си репетирал денонощия за тази среща… Затова няма да си губя времето с приказки — искам дела. В Адан, Турция, имам един враг, лош враг, кюрд, жесток и умен… Ако го убиеш, ще пием шампанско в „Шератон“… за моя сметка, както винаги.

Тефик стана.

— Чакай! Къде е той, къде живее? Как ще го намеря?

— Ще получиш подробни инструкции в хотела — каза Тефик и тръгна към вилата, следван от гавазите си.

Козела уби Амин Мохамед Амин в аданската джамия.

Кармазъ Амин (Червения, а всъщност кървавия) беше едно брадато човече, не по високо от метър и половина, но го пазеха грузинци — планинци и като тръгнеше между тях, практически изчезваше. Къде, по дяволите, да го сбарам това джудже?, тъкмо се питаше Козела, когато отговорът дойде от самосебе си. Кармазъ Амин имаше собствена джамия в планинското си гнездо и рядко слизаше в града. Да, обаче се зададе годишнината на Мурад I,основател на империята, и цяла Турция се гиздеше да отпразнува тази велика дата. Точно в пет без пет Амин пристигна в градската джамия. Грузинците — християни останаха отвън, но майор Милетиев, който не признаваше ни Бога, ни Дявола, беше вече вътре. Когато мюезинът зави от минарето и богомолците започнаха да удрят чела в пода, Козела се промъкна зад Амин, заби зад ухото му дълго шило, тип стилето, и го уби на място. След службата Козела се смеси с тълпата. Мина бавно покрай грузинците, но като излезе от обсега им, хукна като луд към колата си… Останалото беше детска игра. Козела не срещна никакви пречки до границата, а и на нея нямаше кой знае какви. Цяла Турция празнуваше деня на основателя си и малко се тревожеше, че някой си там, в Адана, убил някакъв си кюрд. Турция имаше предостатъчно кюрди…