Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Компира го чакаше при секретарката. Лош знак! Ценеше високо уменията, знанията и тактиката на своя подчинен, но предпочиташе да общува с него по телефона.

— Мен ли чакаш? — попита, сигурен в отговора.

— Да — кротко каза Компира. Той с кожата си чувстваше кой му симпатизира и кой не.

— Две кафета — поръча Проданов на секретарката. — И десет минути ме няма за никого освен министъра. Заповядай, Компир. Лъжа ли се, или изглеждаш угрижен?

Компира настани кривото си тяло на ръба на един от заседателните столове и кимна.

— Не се лъжеш, шефе. Заражда се втората фаза на бурята.

Проданов свали сакото си и седна срещу него.

— Не можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Мога, господин генерал, и то как. От тая война между нас и Татарчев кой има полза? На пръв поглед разни бандити, с които си играем на „тури го, вади го“, но всъщност каквото и перде да дръпнеш, ще видиш уродливата червена мутра с вдигнат палец и хитро лице… тия пак ги преебах.

Проданов внезапно се развесели. Рядко, особено напоследък, му се случваше да излезе от съзнанието за безполезност и естествената депресия, която го пораждаше.

— И ти сънуваш кошмари, Компир — смеейки се, каза той. — Мислех, че съм единствен.

— Не сънувам нищо, Проди. Спя като пън, но като съм буден, става лошо. Нали човекът бил мислеща тръстика?

— Така казват — кимна Проданов, изчака секретарката да сервира кафето и каза: — Какво те тревожи, колега?

— Най-баналният анализ. Накърнихме интересите на няколко хиляди гангстери, а те, за разлика от Роко или Барона, не се натискат да пълнят първите страници на вестниците. Започва подмолна организация на бивши банкери, кредитни милионери, силови охранители и още по-насилствени застрахователи и познай кой се е заел с тази работа?

— Комунистите?

— Бинго! Но не тия, дето се правят на БСП, Евролевица и прочие боклук, а старите кадри на Живков, които съзнават идеално, че осъществи ли се реформата, с тях е свършено. Мъртви врабчета, подгонени от безсмисления китайски педантизъм.

Проданов се замисли.

— Ти очакваш съюз на „СИК“, „ВИС“, „Аполо и Болкан“ и застрахователните дружества на „Мулти“?

— Утре им е срещата в „Грандхотел Варна“. Ще присъстват и откровени банди — „Зора Инс“, „Корона Инс“ и така нататък.

— Осигурил ли си залата?

— Развира се, но и те не са вчерашни. Първата им работа ще бъде да потърсят „бръмбарите“ и да ги намерят.

— Вълк вътре?

— Ясно е като две и две, че щом знам за тази среща, ще имам „уши, нос и гърло“ на масата.

— Не съм си мислил друго, Компир, иначе нямаше да си едно от най-добрите ченгета — това не беше комплимент, Проданов наистина го мислеше, а и всички шефове в министерството. — Какво развитие очакваш?

— Война — кратко каза Компира. — Шефът не им е оставил никакъв терен за маневри. Стигнат ли до този извод, ще съберат всичките си мутри под едно знаме и ще им потърсят пълководец.

Проданов се засмя.

— Може би официално ще обявят бойни действия като в Косово, например? И кой ще изберат за главнокомандващ? Джуров, Семерджиев?

— Козела — спокойно отговори Компира.

Тефик беше странна комбинация от азиатска жестокост и милосърдието на майка Тереза. На вид не приличаше на турчин. Рус, висок над среден ръст и много далеч от просташкия лукс на средния гангстер. По ръцете му имаше часовник и брачна халка, на врата му нищо. Обличаше се скъпо, но не натрапчиво, разговаряше тихо и гледаше с детинските си сини, та теменужени очи събеседника си. Тефик беше убил много хора по различни точки на глобуса. В началото лично, после чрез наемни убийци. Беше един от основните инспектори на пътя на дрогата. Не единственият, но с положителност най-проспериращият. С изключение на виетнамците, които не подлежаха на никакъв контрол — лъжеха, крадяха и най-лошото, толкова много си приличаха, че ти вземеш, да ликвидираш някое виетнамско леке, а то се окаже брат му.

Останалите трафиканти или „мулета“ бяха в ръцете му. Във Варна съществуваше още един, засега независим от него канал, но Тефик имаше фамилни проблеми и ги оставяше да мислят, че ръката му не стига дотам.

Тефик имаше двама сина и една дъщеря от жената на живота си, арменката Елеонора. Див звяр, когато трябва да се справи с безбройните си врагове, Тефик беше най-нежният съпруг и баща, който Ориентът беше виждал в последните няколко века. Елеонора беше християнка. Красива като жасмин и предана като опитомена пума. Тя никога не му каза, че иска децата й да бъдат кръстени като православни християни, но той четеше страхотното й вътрешно желание, а това за него беше заповед пред храма на любовта. Децата им получиха християнски имена и вяра, а той — тихото обожание в очите на жената, която и без това обожаваше. Тефик беше наркобарон, убиец, един от най-страшните мъже в Леванта, но не вярваше ни в Аллах, ни в Христос. Вярваше на Елеонора и на четирийсет и пет калибрения си „Колт“, с който никога не се разделяше.