Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Джон Алберти беше конте, но умен мъж и бързо разбра намека.

— С Интерпол такива пазарлъци не се правят, господин Хакел — с бледо, опънато лице каза италиано-американецът.

— С ЦРУ още по-малко. Ние, за разлика от вас, знаем, че ако изпълним политическата поръчка, финансовите резултати ще дойдат сами. Затова не душим по цял свят като хрътки за някакви си няма и два милиона долара.

— Каква заплата получавате, господине? — заядливо попита Алберти.

Хакел чу дори истерични нотки. В този момент се обади спейсфонът.

— Добре, Алберти. Достатъчно добре, за да не правя партия с тебе. Ало? Кажи… Чакай! — после се обърна към Алберти — Извинявай — стана от масата и излезе от салона.

— Кажи, Козел.

— Примката се стяга около вратовете на синовете ми, Хакел. Мен — Бог дал, Бог взел. Трябва да ми помогнеш!

— И ти на мен, Козел. Трябва да си помогнем взаимно. Ако пратиш в преразход министър-председателя или Генерала. По твой избор, наш хеликоптер ще ви отведе в някоя безопасна точка на глобуса. Имаш думата ми на американски офицер, Козел, но докато не свършиш работата, не ползвай спейсфона.

Хакел изключи и се върна на масата.

— Беше посредникът — каза той, намигайки на мрачния Алберти. — Горе главата, момче, не се отчайвай, но ако искаш своите проценти, иди да ги търсиш в България.

— Ще ми отговорите ли честно на един въпрос, господин Хакел?

Хакел се засмя весело.

— Защо не, ти напълно го заслужаваш! Да, отговорът е да. Току-що говорих с бащата на твоите пиленца.

Габи спеше по очи, валеше дъжд, застудяваше. В хола Асен гледаше някакъв филм, Иван и Козела ги нямаше.

— Ще се върнем след полунощ — каза Козела, преди да тръгнат.

Пътуваха бавно. Мерцедесът беше с австрийска регистрация, в джобовете им бяха всички необходими документи, които бяха заблудили копоите. Шофираше Козела, отзад, на кръста му, прикрит от якето, беше узито. Иван — по изрично настояване на баща си — беше „чист“.

— Тази държава стана смъртоносен капан за нас — тихо започна Козела. — Много сме. Ако бях сам, щях да знам какво да правя, но вие ми тежите като воденични камъни на врата — Козела сложи длан върху коляното на сина си. — Не ми се сърди.

— Не се сърдя, разбирам те — самоуверено отговори младият мъж, който се гордееше с баща си и мечтаеше да му подражава.

— Опитах всички възможности, Иване, всички врати са заключени… освен една… А през тази врата се минава през един височайши труп, пазен като съкровищата на Тадж Махал. Опитах да го освиткам в партия с най-добрия професионалист, за когото може да мечтае екзекутор на лов.

— Бен Търпин? — обади се Иван.

Козела кимна:

— Да, Бог да прости греховете му, а те са много… Използвах го за щит и успях да се измъкна, макар че не съм същият човек оттогава. Раните ме болят непоносимо, особено нощем… Джобовете ми са пълни с транквиланти.

Колата излезе от града и пое по околовръстното шосе.

— Къде отиваме? — учуден попита Иван. Козела не отговори на въпроса му, попита:

— Ти искаш да бъдеш гангстер, нали? Иван мисли дълго, преди да отговори:

— Искам да съм с теб.

— Това е същото — Козела се усмихна с обезобразеното си лице. — Добре. В безизходица съм. Ще ти дам тази възможност, но на Асен и момичето няма да казваш нищо.

— Кълна се, татко, аз не съм бебе…

— Добре, добре, вярвам ти. Слушай внимателно, сине. Човекът, когото трябва да убием, не ни е причинил нищо лошо. Напротив, работи като вол, за да направи България абсурдна за такива като нас. Но Господ е разпоредил човешките интереси често да изпадат в смъртен конфликт.

Козела отвори жабката, измъкна мощен морски бинокъл и изгаси двигателя.

— Целта ни е там — каза той, насочвайки го към вилата на Генерала. — Там живее шефът на мъжа на майка ви, който на всичко отгоре е министър на вътрешните работи. Схващаш ли колко е трудна задачата?

Иван мълча, загледан през бинокъла, а когато го свали, каза:

— Трудна, разбира се, но не невъзможна. Козела отново сложи ръката си на коляното му, прибра бинокъла и подкара колата.

— Радвам се, че си мъж с кураж, сине, но от дългата си практика съм разбрал, че кураж и идиотизъм са синоними!

Иван в изблик на чувства прегърна баща си и целуна мокро, по детски, осакатеното му лице.

Козела едва потисна вълнението си и бързо смени темата.

— След два километра ме чака друга кола. Ще отсъствам три денонощия. Запомни! Ще бъда тук на осемнайсети септември през нощта. Следващите четири дни са празници и ако успеем да свършим нещо — тогава ще бъде.