Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Не мога, Иване! Трябва да се предадеш без всякакви условия… Ти ще получиш смъртна присъда, която няма да бъде изпълнена… Знаеш, има мораториум…

— А момчетата? — попита хладно Козела.

— Те ще заминат за Щатите… — унило каза Проданов. — Знаеш, че там ги чака присъда… Козела се изправи.

— И докато те гният в пандиза, вие с майка им ще пърдите под юргана, така ли? — после тихо продължи: — Мерси, боклуци такива.

С лявата ръка на узито. Той взе чашите им и ги изля върху гениталиите им. Пожали единствено Компира, макар че имитира разливане върху панталона.

— Моля, плаща! — остави две банкноти по десет хиляди лева, много повече от необходимото за сметката, и стана.

— Сега, колеги, тръгвате, без да се въртите като ебани. А някой е погледнал през рамото, гледката, която ще види, ще бъде последната на тоя свят. Вървете! Звяр, остани… Тръгвайте! Няма да кажа на жена ти, че ти си убиецът на децата й! Марш!

Когато останаха сами, Козела подкара Звяра пред себе си. Пребърка го. Освен колта нямаше друго оръжие.

— Щеше ли да стреляш, Разви…

— Не — глухо отговори той.

— Някога бяхме приятели, а? Развигоров кимна безпомощно.

— Не можеш да воюваш с цял свят, Козел.

— Тия въпроси аз ги решавам, моето момче! — Козела го удари с длан по ушите — удар, от който се пукат тъпанчетата и настава шемет.

— Разви, ако се случи нещо на децата ми, теб ще държа отговорен… Много обичам Марето, Вили… С теб бяхме като Макс и Мориц… Пази децата ми, преди да съм полудял и да насоча пистолет в слепоочието ти! Разкарай се! Бавно, тържествено — Като поп! А си се обърнал, а съм ти пръснал тъпата тиква!

Когато се увери, че е сам — и въпреки това не беше сам — Козела излезе от кръчмата. После рязко заби на дясно и със спринт стигна до еврейските гробища. Обърна се и видя опашките. Чуха се два тъпи звука и Козела прескочи два трупа на барети. Знаеше, че никой няма да го преследва до утре, но най-късно до другиден. Задъхан, потен, Козела се добра до мерцедеса си. На торпедото седеше Габриела.

— Какво правиш, мама му стара! — гневно викна тя. — От два часа те чакам.

— Всеки възход има естествен връх и оттам започва или спускане в политическия трап, или поне тъпчене на място — Пентхаус скочи и тръгна из кабинета си. — При това копеле, Мавъра, няма такова нещо!

— Не може да няма, Христов — обади се кротко Васил Коларов. Той беше човек на парите и политическите битки, кървавите — не дай Боже — не бяха по вкуса му.

— Съдете сами, коя битка води Иван Костов и не я спечели? От две години върви неудържимо нагоре. Местни избори — спечели ги. Парламентарни — би ни катастрофално. Изрита и веселиновския цървул от президентството. Натрапи на своите хора партия и на СДС вече можем да гледаме само номера на фланелките. А сега с малцинствата? Направо ни закла. Мангали и фесове — Във властта! Гениален ход. Сега оня агент може на всички да ни отхапе ташаците.

— Кой? — попита Стефан Марчев.

— Как кой? Доган, кой!? Това глупаво копеле ще остане без електорат само след два месеца! Кой ще гласува за ебания му гъз при положение, че сините им предлагат власт? Власт, ей! Как звучи само, а? Рязани и фараони, кметове, областни управители, а кой знае — може и някой министър да се пръкне.

Пентхаус ходеше като тигър в клетка, червен и потен…

Ще го тресне апоплексията!, помисли Евтимов и стана.

— Успокой се, моля те — миролюбиво каза той. — Нищо няма да излезе от този флирт!

— Слагаш ли хиляда зелени, че ще се стигне до ебане! Това не е флирт, а годеж, скъпи! Гледай го как пипа, копелето му с копеле! Къде са слабите места на властта? Не неговите конкретно, а на всяка власт в България? Малцинствата и пенсионерите, нали така!

— Е, и? — Евтимов опита да му помогне да излее нервите си.

— Няма е-и! — кресна Пентхаус. — Какво прави този хитрец? Етносите по-близо — да са му под око — и тежка балтия на средния бизнес за сметка на разните му там пенсионни фондове. Ще видите, че дъртаците ще гласуват за него! Нашите бащи и майки!

— Надценяваш велзевулщината на това момче…

Пентхаус се запени отново:

— Нищо не надценявам, вие подценявате, затова сме на този хал. Знаеш ли на какво ми прилича БСП? На дете, седнало да ака, а си иска филията… Това е истината, Георги. Муравей Радев бил слаб министър! И това го казва Първанов от гърнето! Глупак! Да стане да си обърше гъза и да се огледа. Слаб е той и обкръжението му. Като го гледам, не мога да се отърва от чувството, че всеки момент ще се разплаче. Политик! Лайно.