Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

Компира и Развигоров бяха от Самоков и заедно бяха постъпили на служба. Иван Петков — Компира беше физически обременен с крехко здраве, затова толкова сполучливо се запълваха с така наречения Разви. Единият мислеше, другият действаше. Навремето Развигоров дори го беше канил за кум, но получи тъжен отказ.

— Не съм фотогеничен, копеле.

Въпреки това дойде на сватбата с нов черен костюм и направи най-скъпия подарък на младото семейство. Първият хладилник на Развигорови беше от Компира.

Когато с Проданов влязоха в кабинета на Иван Петков, Развигоров се провикна:

— Посрещай гости, стар воден плъх — но като срещна лицето на министър Бонев, млъкна сконфузено.

— Виноват, господин министър.

— Няма нищо, полковник, и аз обичам да се шегувам със старите си приятели.

Седнаха мълчаливо около масата за заседания, сервираха им кафе и докато го пиеха, Компира каза:

— Трябваш ми, Разви. С разрешението на министъра те каня да се върнеш в службата. Развигоров се разсмя кисело.

— Аз съм извън играта от години. Кой знае какви чудеса от техника сте въвели и какво… да ги гледам като теле железница? Благодаря, господин министър, но аз отдавна съм се деквалифицирал.

— Разви — продължи да говори Компира, без да реагира на отказа. — Предстои една много люта битка между ветерани. Сирака и Козела са се съюзили срещу цял свят — нашето МВР, Интерпол, ЦРУ и така нататък. По нечия поръчка опитаха да убият министъра във вилата му. Чия поръчка? Момчетата на Козела са откраднали близо половин милион долара и някой от специалните агенти е тръгнал за парите. За парлама изпратиха една латиноамериканска оперета, някой си Джон Алберти, но се басирам хиляда срещу едно, че истинските авджии са други…

— И са отдавна в София — прекъсна го Проданов.

— Точно така… Ти, самоковски глупако, се славеше с най-добрия си нюх. Сам казваше, че струваш колкото една дузина немски овчарки. Сега е моментът да го докажеш.

Развигоров пиеше кафето си мълчаливо, но напрегнато, и всички виждаха колебанието му.

— Името Хакел говори ли ви нещо? — най-накрая попита той.

— Резидентът на ЦРУ в Швейцария? — каза Проданов. Развигоров кимна.

— Това му е легендата. Всъщност той е човекът, който планира, организира и провежда мокрите дела на Изток. Щом Козела е опитал да убие генерала, значи действа под неговите заповеди, което означава, че ще се появи отново.

— От теб искам да ми кажеш как да го спрем! — почти изкрещя Компира.

Развигоров отново се усмихна кисело.

— По мое време Хакел оперираше от хотел „Савоя“ в Цюрих, хотел „Игнатия“ в Солун и „Хилтън“ в Бейрут. Не вярвам да си е променил навиците. Проверете! Сгащите ли Хакел, Козела е в ръцете ви.

Мълчаха дълго, министърът запали лулата си.

— Защо мразиш Козела, Развигоров?

Разви поклати глава.

— Грешите, не го мразя, напротив, той е от малкото ченгета, които истински уважавам, но законът… Обичам законността, Проди, въпреки че ни преди, ни сега се е спазвала. Сирака ми е бил началник дълги години. Справедлив и честен мъж… и смел. Сам е изплувал от калта и освен за семейството, което обожава, за нищо друго не му пука, уверявам ви. Ако сте принудили Сирака и Козела да тръгнат срещу вас, направили сте грешка, която много трудно ще поправите!

— Ти! — каза Компира.

— Какво аз?

— Ти ще ги спреш.

Развигоров се засмя искрено развеселен.

— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш бе, самоковски Компир. Та аз съм пенсиониран полковник от миналия век… дето има една дума. Това е работа за млад човек. Да иде във Виена и да разнищи така наречената „Завеса“ на бившето ЦК, да си завре носа в казармите — болшевиките агитират младите офицери да вземат властта, знам го от зет ми, капитан от Горнобанската танкова бригада…

Министърът се изправи.

— Вие ще свършите тази работа, генерал Развигоров! — Високо каза той, после снижи тона — с хората, които си подберете. Операцията ще я кодираме като „Прочистване“, вас като Чистача. На добър час!

Министърът се обърна и излезе.

— Ще ти скъсам главата, Компир! Таман бях забравил какво е да си под пагон.

— Ще си припомниш, шефе — хитро усмихнат, каза старият му приятел, стана и с кривото си тяло докрета до подобие на бар, извади бутилка коняк, чаши и се върна на масата. — Господа, това събитие трябва да се полее! — после се обърна към Развигоров и му размаха пръст. — И ти забранявам да ми се дървиш. Без мен щеше да станеш генерал на путкин ден.