Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Аз съм войник-ветеран, хер Хакелман. Край с бойните полета, оперативните задачи, активните мероприятия и прочие глупости. Изключи ме от компютъра, ако обичаш. Свършим ли този разговор, ще направя мобифона на парчета. Край с Козела! От сега до края на живота си ще отглеждам зеле, моркови, цвекло, карфиол и прочие. Сбогом!

Козела изключи апарата.

Синовете му го гледаха зяпнали, в очакване на някакво обяснение.

— Имате много глупав израз, момчета. Приличате на насрани деца.

— Кой беше този! — остро попита Иван.

— Шефът на ЦРУ за Европа — уморено отговори Козела, хвърляйки на пода мобифона със замаха на боксьор, нанасящ прав удар. — Отивам да дремна. Утре сменяме квартирата. Ще се върна в ранния следобед да ви прибера. Дотогава имате задачи. Ти — пръстът му се насочи към малкия брат, — отиваш и купуваш два GSM-а… Купи три. Представи се за чиновник от испанската легация, после вземи карти и се върни тук. А ти, Иване, знаеш ли къде е Захарна фабрика? — синът му кимна. — Там има тържище за автомобили. Отиваш с такси и излизаш с най-лъскавия възможен Мерцедес, който се продава… Цената е без значение. Показваш истинския си паспорт… Познавам манталитета на Проданов. През ум няма да му мине, че Козела ще дръзне такава провокация. Това е… А сега по леглата. Чака ни особен ден.

Въпреки вида си на сладникав американски актьор от зората на киното тип Рудолф Валентино, Джон Алберти беше суетен като травестит и безмилостен като пит-бул. Той носеше всички белези на латинската раса, от която произхождаше. Беше дребен, грациозен, черноок, и — нещо особено подозрително в Америка — беше с една глава по-нисък от синеоките си англосаксонски колеги и дълги години трябваше да преодолява незачитането и презрението им, преди с лични качества да стане агент за специални поръчки и да приеме с фалшива усмивка поздравленията на колегите си, които още дълги години щяха да чакат и ранг, и заплата като неговите. Това дребно, енергично човече от Кремона, Италия, емигрира късно, едва на шестнайсет години. Беше от американците, от потомците на пасажерите на „Мейфлауър“ и ако страната и администрацията й, които боготвореше, бяха поискали от него да открие двама крадци и да върне плячката им в сейфовете на работодателите му, то това значеше, че той или ще го направи, или ще умре за финансовата мощ на Америка, част от която беше почнал да чувства.

Джон Алберти имаше на разположение всичко, което е необходимо на едно супер ченге — Е-талк, личен достъп до Интернет, спейсфон, сърчър — уред за проследяване на коли, хора, та дори достъп до телефонни разговори. Слабостта му обаче — той беше започнал да я отчита като бедствена беше, че не познава нито България, нито манталитета на балканците. Целта им — ето какво не можеше да проумее. Как да си представи красивата ондулирана италианска глава, че всички участници в събитията си задаваха същия въпрос и не намираха отговор.

Проданов имаше цел. Трябваше да се добере до момчетата преди баща им.

Целта на Козела пък беше да не допусне арест на синовете си дори с цената на своя и техните млади животи. Той знаеше какво представляват американските зандани, знаеше също, че ако излязат някой ден на свобода (нещо доста съмнително), щяха да са се превърнали в хищни животни.

Целта на Сирака обаче беше да намери Козела. Не му желаеше злото, напротив, уважаваше големия професионалист и беше убеден, че с общи усилия увеличават неимоверно шанса да спасят децата си.

Целта на Габи беше да открие братята, без да подозира, че Иван, за когото бленуваше и насън, я е изличил напълно от съзнанието си, а Асен е готов да даде живота си за нея, стига да му го поиска.

Целите обаче имаха лошото свойство колкото по-недостижими стават, толкова повече да се превръщат в каузи. Луд от ревност, в София се върна дипломатът Боян Мирчев, отиде направо в бившето ВКР, където баща му навремето беше генерал, и заяви на колегите без всякакво притеснение.

— Моята житейска кауза е да си върна Габриела Петрова Кирилова, дъщерята на Сирака — бръкна в джоба си и измъкна малък броунинг. — Ако не я намерите, ще сложа край на живота си.

Но това бяха битови цели.

Имаше и глобална цел. Пентхаус бързаше да се дестабилизира правителството, за да грабне властта, а за тази цел беше готов да си служи с всички пионки, съгласни срещу пари или сведения да служат на главната цел — Великата кауза власт.