Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Не, кажи, Компир?

— В този момент Козела и Сирака си пият заедно кафето.

Проданов настръхна.

— Къде?

— Не знам. Свързаха се по един неразгадаем код. Радиото имитира реклама, после — Два дни по-късно — се излъчи контра реклама

— Не ми говори глупости, Компир! — Кресна Проданов. — Намери го!

— Не мога — тихо и унило отговори сътрудникът му — без помощ.

— Каква помощ ти трябва, по дяволите! — този път Проданов се разкрещя истински. — Ще се кача при вас и ще ви пребия от бой, некадърници такива.

— Заповядай — кротко парира Компира, — но резултат няма да има.

— Чакай — Проданов отиде да пикае, наля си кафе и се върна на телефона. — Компир?

— Слушам, шефе.

— Каква помощ ти трябва?

— Искам спешно да извикаш Иван Развигоров.

Проданов отново избухна:

— Ти луд ли си бе, селяндур скапан. Та той е пенсионер от толкова години! — Проданов се задъхваше от яд. — Ще те уволня, Компир. За такива идеи в ЦРУ щяха да те застрелят.

— Дреме ми на хуя — спокойно каза Компира. — Децата ми няма да умрат от глад. Имай предвид, че Сирака и Козела са ученици на Развигоров и ако някой може да разгадае тайнописа им, е само той. А сега си еби майката. Ако още един път чуя заплахи от устата ти, няма да ми видиш очите…

Проданов отпи глътка кафе и каза:

— Извинявай, Компир, изнервен съм до смърт — но нямаше кой да го чуе.

Генералът допи кафето си, изправен пред прозореца, после набра номера на деловодството.

— Намерете спешно номера на о. з. полковник Иван Развигоров и се свържете с него. Кажете му, че го каня спешно на разговор. Ако приеме, уговорете часа и му пратете кола.

След десет минути секретарката се обади.

— Господин генерал, полковник Развигоров ще бъде тук в единайсет.

— Благодаря, момиче — Проданов затвори телефона и се обади по директния код. — Компир, Развигоров ще бъде тук след час и половина… в единайсет. Ела и ти.

— Не си в час, Проди! Вие ще дойдете при мен. В твоя кабинет освен да се напием, нищо друго не можем да свършим.

— Пичка ти лелина! — Кресна генерал Проданов. — Чакай ни!

След това си наля втора чаша кафе и седна да чака ченгето от Интерпол.

— Искате да играем ва банк, генерале?

— Досега как играем? — отегчено попита Продан.

— На индианци в гората, непреводим идиом — Алберти махна с ръка. — Няма значение. Синовете на Козела са синове на вашата настояща съпруга, нали?

Генералът кимна.

— Ако ги арестуваме, което означава дълги години затвор, или по-лошото — ако ги застреляме при опит за бягство или съпротива, как ще реагира жена ви!

— Предполагам, че ще бъде много нещастна.

— Предполагате?

— Да. Вкъщи на тази тема не се говори. Алберти запали цигара, отпи от кафето.

— Аз, генерале, не бих допуснал собствената ми съпруга да бъде нещастна.

— Така ли? — язвително попита Проданов. — И какво ще направите да облекчите мъките й?

— Всичко, включително бих подписал съюзен договор със Сатаната.

Продан разбра накъде бие агентът за специални поръчки.

— Искате да кажете, че съм в комбина с Козела и момчетата?

— Не аз, вие го казвате, но появи ли се и най-малкото подозрение в нечиста игра, оперативните екипи се сменят.

Проданов се усмихна кисело.

— Добре, че не ти определяш оперативната обстановка, американецо.

Алберти се изправи.

— Днес министър Бонев ще получи официален меморандум на Интерпол и моята служба, с които настоятелно се иска отстраняването ви по подозрения във връзки с престъпния свят.

— Алберти! — тихо каза Проданов.

— Кажете, генерале?

— Вън! И никога, под никакъв претекст, не се мяркайте пред очите ми.

Когато американецът излезе, Проданов повика най-нахалния папарак на министерството.

— Знаеш ли кой е Алберти?

— Развира се, шефе. Току що излезе от кабинета ти.

— Искам да го разнищиш. Ако се налага да влезеш в гъза му, и там ще влезеш. За това ти се плаща. Разбра ли? Захари Захариев — Шопа се ухили от уши до уши.

— Умирам за сериозна работа, генерале.

Проданов посрещна бившия си колега Иван Развигоров — масивен, белокос мъж на среден ръст, но с видима физическа мощ и тяло, лишено от грам тлъстина.

— Как се сетихте за стария бракуван кон, Продане? — попита о. з. ченгето, подавайки му ръка.

— Всички сме за бракуване, Разви… — уклончиво каза генералът. — Ела, Компира ни чака.

— О-хо, става сериозно — каза Развигоров. — Какво иска старият вампир?

— Да вървим, ще видиш.