Христо Калчев - Оратория за козел и ангорска котка

— Обадете се за оперативна група! Габи има годеник… може да е скрила момчетата в апартамента му… Той е дипломат в Холандия и тя често преспива там. Сега е при него…

— Знам — Проданов извади мобифона и поръча да му изпратят ударна бригада командоси.

Половин час по-късно проникнаха в апартамента на Боян Мирков. „Птичките“ бяха изхвръкнали. Проданов прегледа апартамента сантиметър по сантиметър и намери десетки доказателства за присъствието им. Дотук поне се добра до нещо категорично — братята бяха в София.

— Да вървим, колега — каза на генерала от запаса Петър Кирилов, който беше настоял да дойде с тях. — Закъсняхме. Имам още една молба към вас. Поговорете с дъщеря си довечера. Обяснете й в колко сериозна каша може да се забърка, ако откаже да ни съдейства. Утре сутрин ще ви се обадя. Дано имаме по-добри новини.

Габи обаче беше упорито момиче и непоколебимо държеше на версията си.

Мъчеше го страхотно главоболие. Опита всички хватки на йогите, но нищо не помогна. Ще трябва да си купя аналгин, мислеше Козела с мокър пешкир на челото. Беше се заседял твърде дълго, а организмът му не беше свикнал на застой. Кръвта му се беше превърнала в блато.

Козела изчака да се стъмни и тръгна да търси аптека. Огледа се, наоколо нямаше. Реши да се качи на колата и да си купи лекарства от центъра. Там поне знаеше къде какво се продава. Под перото на лявата чистачка белееше някакъв лист. Помисли, че отново някой претендира за мястото, на което е паркирал, и с нервни тръпки по гърба я измъкна. Разгъна листчето и прочете: „Татко, обади се на тел. 8991444. И. и А.“.

Иван се прибра и завари брат си заспал на канапето в хола на дипломата.

— Има ли знак — разтърси го грубо. — Събуди се, господин Гузман. Има ли нещо на беемвето?

— Не — Асен разтърка очи. — Все още няма нищо… но се обади Габи. Полицията е разпитвала за нея на летището. Предполага, че е заради нас.

Иван изтръпна.

— А ти какво предполагаш, глупако. Оная курва, майка ти, ни е изпържила. Прибирай всичко. До пет минути трябва да изчезваме оттук.

— Сериозно ли мислиш, че…

— Напълно сериозно. Действай! Ще се скрием в един частен хотел в Симеоново.

— Момчета — след дълго мълчание каза Козела. — Можете да застреляте Джон Кенеди и Интерпол няма да си мръдне пръста да открие убиеца, но ако откраднете и един долар от големите корпорации или, не дай Боже, банка, агентите им ще ви открият и на луната.

Беше един и половина през нощта, топло, дори душно. В тревата пееха щурци, някъде долу, между Симеоново и Драгалевци, се чуваше жабешки концерт, но всичко останало беше потънало в сън. Хазаите спяха отдавна, а Иван и Асен бяха единствените им наематели.

— Фактът си е факт, Интерпол е по петите ни каза Иван.

— Там е бедата, я! — Козела ядно повиши глас, но се овладя и продължи кротко: — Трябва много внимателно да преценим шансовете си и да изберем страна, в която Интерпол не действа.

— Има ли такива кътчета на планетата? — попита Асен.

— Едно от тях е Парагвай, но вие като кукувиците сте насрали това гнездо.

Козела стана, отвори хладилника на терасата и си напя водна чаша с водка.

— И аз искам — каза Иван.

Старият бандит се отпусна уморено на стола.

— Пийте, напийте се, насерете се, ако искате, но мислете. По най-бързия начин трябва да се измъкнем от страната.

— Габи ще ни помогне — плахо се обади Асен.

— Забравете я изтънчената курва — ядно, през зъби процеди баща им. — Тя е в ръцете на Проданов…

И наистина беше. Шефът на отдела за борба с организираната престъпност й беше закачил опашка. Две момичета от службата се редуваха в наблюдението на Габриела, но тя беше дъщеря на ченге и усети, че я следят на първия половин час. На другия ден разкри и колежката й.

Къдели са се сирили братята?, мислеше трескаво Габриела, решена на всяка цена да ги намери. Всъщност й трябваше само Иван — тялото й изгаряше за него. Чукането с официалния й годеник беше вяло, скучно и, ей Богу, нямаше да се повтори. Боян я беше предупредил, че излиза в отпуск, а това означаваше, че тя трябва да напусне жилището му, преди да се е прибрал в София. Баща й както винаги я разбра.

— Ти имаш връзка с някое от момчетата, нали? — попита той.

Габи кимна. Никога не беше лъгала баща си и само обич и разбиране беше получавала от него.

— Имаш ли представа къде са?

— Никаква — унило отговори дъщеря му. Старият разузнавач взе в длани лицето на Габриела, взря се в очите й и тихо попита: