Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Не знам, Козел. Отваряй си очите! Тази кола струва половин милиард долара.

Срещата в „Тримонциум“ беше изненадваща и кървава. Още докато паркираше колата си пред хотела, Козела забеляза СААВ-а.

— Хакел, къде си?

— На маса с бяла покривка и всичко, което ми е нужно.

— В „Тримонциум“?

— Да.

— И Тефик е някъде там. Колата е на паркинга.

— Аз седя срещу него, Джон. Мога да те уверя, че „Дом Периньон“ в „Риволи“ и в „Тримонциум“ са еднакво добри.

— Сам ли е?

— Не.

— С мъже?

— С една красива жена… Ти кога ще се появиш?

— Никога. Дръж го под око. Ще го ликвидираме в апартамента, но не преди да ни каже къде е Осама. Аз съм при колата.

— Добре, Джон. Поддържай връзка.

Напук на всички официални, полуофициални и полицейски версии принц Осама бин Ладен не беше в афганистанския град Джалалабад под закрила на талибаните, напротив, точно на тази пасмина не можеше да се довери един, макар и алчен потомък на крал Сауд. Осама се криеше в либийския оазис Ел Джоф, близо до суданската граница, под личната опека на Муамар Кадафи.

— Тефик, нашите отношения минаха през различни фази. Смятай тази за последната — Каза Козела на седмия ден. — Дай ми знак, че ще говориш, или си мъртъв, бей. Няма човек, който може да изкара три денонощия, обесен с главата надолу.

И Тефик се предаде.

— Козел, Исус Христос прости всичко на убийците си… и то прикован на кръста.

— Не е вярно, бей. Последните думи на Спасителя са: „Лама, Лама Сабахтани!“ Това преведено, рязан фес, означава: „Татко, татко, на кого ме оставяш?“

Тефик, който висеше в банята на хотелския апартамент трети ден с облепена уста, се бореше за въздух като риба на сухо.

— Дори да си прав — с кашляне и хъркане продължи той, — папата прости ли на Ахмед Али Агджа, на убиеца си, Козел?

— Не ми говори глупости. Христос умря на 33 години, а разни папи, патриоти и прочие боклуци живеят до 133 с претенциите да бъдат нашите кореспонденти с Бога. козела извади набахата си, задейства механизма и я опря в адамовата му ябълка. — Броя до десет, Андериман бей, и ти прерязвам гърлото, въпреки че, Бог ми е свидетел, не бих го направил, ако не съм принуден. Къде е принц Осама бин Ладен?

На „пет“ Тефик Андериман бей назова оазиса, на „шест“ беше заклан от ухо до ухо.

— Сметката ще те чака, Султан. Каня те на сватба. Ще бъда огорчен, ако не дойдеш!

— Утре тръгвам към вас, Козел. Какво стана с килъра за Змията?

— Предполагам, че вече е в Косово. Заловиха „Къртицата“ ми в София. Смених си мобилните телефони и загубих всякаква връзка с него.

— Спокойно, Козел. Ще импровизираме на място. Как е Габи?

— Добре, Фомич, благодаря. Никога повече няма да я подлагам на подобни изпитания.

— И няма да се налага. Аркан, ти и аз ще си довършим работата. Утре съм при вас. Довиждане, приятелю!

— До скоро виждане, Султан.

Хакел, Козела, Диана и Габи щурмуваха границата при Гюешево. СААВ-ът разби бариерата и мина на сръбска територия. Хиляди куршуми се изстреляха от двете страни, но освен един, който попадна в дясното рамо на Габриела, операцията мина чисто. Аркан ги посрещна, хората му взеха колата и ги откараха в болницата.

— Севгун, колата е тук, жертви няма и бърлогата на принца е идентифицирана.

— Добре, войводо. Запалете една свещ на свети Георги Победоносец и се напийте като скотове Ако бях с вас, аз щях да поема сметката.

Козела взе спейсфона.

„Г-н министър,

Това писмо не е оправдание, нито молба за разбиране на «неразбираемото» ми поведение. Искам да знаете, че съм щастлив, че не успях да убия един мъж, който не се занимаваше с късане на опашката на гущера, а опита и почти успя да смаже главата на змията. Никога и под никакъв претекст няма да се върна на родна земя и никога повече няма да чуете за мен.

Козела

Имам титли и звания, и други имена, но не искам да ви отегчавам с подробности.“

Козела и Габриела се венчаха по всички правила на православния ритуал в манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро. От съображения за сигурност ще премълча кой беше духовен кръстник на тази дискретна сватба Ще кажа само, че присъствах и аз. Пих драмска ракия. По брадата ми се стичаше, в устата ми не влизаше.

Т Илинден, 1999

Мотел „Джорджо“,

Радотина

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1078

Издание:

Христо Калчев КЪРВАВИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА