Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Проданов като че ли се отърси от сън.

— Кога?

— Тази нощ, господин генерал. Ако не ме лъже интуицията, една от първите мишени ще бъдете вие.

Агаин се оказа прав както винаги.

Проданов натовари министъра с отровните си тайни, изпи три големи водки почти на екс и с мътна глава се качи в мерцедеса на път за вилата.

На сто метра от Боянското ханче някой взриви пилотната кола. Това беше изстрел от базука и охраната изкрещя:

— Шефе, на заден ход! Аз ще сляза да видя за какво става дума.

— Щом убиват, и ние ще убиваме — каза фъфлещият Проданов и заповяда на шофьора: — Спри! Дай ми автомата… — а на личния си бодигард: — Прикривай ми гърба!

— Шефе, ти си луд…

— Млък — заповяда Проданов, излизайки от колата и остана без глава.

Козела, защото това беше негова работа, застреля шофьора и охраната, хвърли оръжието и ръкавиците в храстите, излезе на магистралата и бавно се отправи към бизнесклуб „Бояна“. Там се качи на крайслера си с американска регистрация и тръгна към града. Беше ликвидирал една стара омраза, която косвено го беше оставила без скъпите му, скъпи момчета… „Спете в мир!“ — Каза на глас той и подкара към Симеоново. Там го чакаше другият чистач, Хакел, който от сутринта проверяваше отсечката Бургас — Стара Загора.

МВР побесня след убийството на генерал Продан Проданов. Министърът изкара всички явни и тайни ченгета на улиците. „Няма да се прибирате, докато не ми доведете Козела… Жив или мъртъв!“ След това нареди да доведат Пентхауз в кабинета му.

— Ти ли финансираш Козела, Пентхауз?

— Първо, господин министър, аз имам име — лично, бащино и фамилно, и второ — Кой е Козела?

Бонев побесня, но се постара да се овладее и настроението му да не избие на лицето.

— Първо. Пентхауз, не ми казвай имената си — няма да ги запомня, и второ — не ме лъжи. Колкото повече лъжеш, толкова по-дълго ще останеш на „Развигор“!

Христов беше корав и куражлия мъж и въпреки че не му се лежеше в следствието, не с този елементарен полицейски прийом щяха да му отворят устата. Лошото беше, че разполагаха с методи да отнемат волята и на най-силния мъж и под наркоза да изтръгнат всичко, което знае или дори предполага, че знае.

— Е? — попита остро министърът. — Ще говориш ли, Пентхауз?

— Има два типа разговори, господин министър. Доброволен и насилствен. Вие кой избирате? И не ми говорете на „ти“, ако обичате.

— Слушай, боклук комунистически, сега ще заповядам да те натъпчат с дрога, като пате с лайна, и ще те изстискам като канарче. Знаеш вица, предполагам. В този кабинет аз избирам с кого как да говоря и аз поставям условията. Така че имаш трийсет секунди да прецениш доброволно или насилствено да ми кажеш къде, кога и как да се добера до Козела. След това ще те натъпча с психотропи и ще запееш като Райна Кабаиванска. Мисли! Времето ти тече.

Пентхауз преценяваше трескаво какво може да каже и какво би разкрил само ако го изтръгнат насилствено от него.

— Козела е продукт на Луканов. Произведението уби създателя си. След това „Ескадрона на смъртта“ се саморазпусна. Такива бяха годините, господин министър. „ВИС“, „СИК“, „777“, „Аполо & Болкан“, и така нататък, заплашваха реално да превземат държавата. „Пентхауз“ беше длъжен да вземе мерки за защита. Виждал съм Козела един-единствен път преди няколко години и нямам никаква представа къде е и с какво се занимава. Това е. Никакви психотропни средства няма да променят показанията ми. Бонев натисна звънеца и в кабинета му влезе охраната.

— Заведете го там, откъдето го водите. Мистър Пентхауз има нужда от време за размисъл.

Пет минути по-късно въведоха Стефан Марчев.

— Сядай — Каза Бонев, стараейки се да бъде и учтив, и спокоен. — Къде е Козела? Ако се опиташ да ме лъжеш, ще те смачкам, Стефчо. Кажеш ли ми истината, ще те пусна да вървиш на майната си. Имай предвид, че разполагам със записи на заседанията на „Пентхауз“ и мога да те подведа като съучастник в заговор за държавен преврат.

Ставаше много по-сериозно, отколкото си мислеше. Но най-лошото от всичко беше, че не знаеше къде е Козела. Никога не беше знаел. Не му оставаше нищо друго, освен да се изрепчи.

— Нито знам, къде е Козела, нито можеш да ме съдиш за държавна измяна. Аз като изляза утре, ще те съдя за незаконно подслушване, за централа, регистрирана по Закона за лицата и семейството.

— Добре — Кимна Бонев, — но първо ще трябва да излезеш. Разкарайте го!

Марчев разбра заплахата. От затвор, арест, следствие се излизаше само ако благоволят да те пуснат.