Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Козела дълго въртя паспортите в ръцете си, после ги остави пред Габи.

— Комодор? Какво точно значи това воинско звание?

— Капитан. Ползва се във флота.

— Аз — флотски офицер? Защо?

— Така са преценили шефовете. Нямам нищо общо с тази работа.

Козела се замисли отново.

— Това значи, че ти си ми командир, нали?

— Да, Козел. Винаги ще бъда.

— Ясно. — Габи беше разгледала документите с треперещи ръце. Козела ги взе и ги прибра в джоба си. Започнаха да сервират вечерята. — Кога започваме… — неопределено попита Козела.

— Тази нощ, Джон. И забрави Козела. Той умря тази вечер.

— Кой ти каза, че можеш да пиеш мляко от две крави бе, тъпо копеле! — усмихнат до уши и елегантен като манекен на Версаче, попита Агаин. Отговорът трябваше да даде Ростислав Гронев, който второ денонощие висеше на „трамвая“, опикан и осран, но заливан с полицейската струя, която, освен че удряше като бич, го беше докарала до пневмония посред лято.

— Алчността — Рости изтръпна. Ченгето знаеше всичко.

— Мария няма нищо общо.

— Така ли, лъжецо? А кой подслушваше държавните мъже? Да ги изброявам ли поименно?

— Не — отчаяно каза хакерът. — Свалете ме от „трамвая“ и ще ви кажа всичко.

След десет минути, изкъпан в истинска баня, бос и по хавлия въведоха Ростислав Гронев в кабинета му.

Болшевишкият елит се готвеше да спечели кметските избори. Азаин беше чувал, че по времето на Андрей Луканов беше съществувала секретна, финансова групировка, наречена „Пентхауз“. Тя беше отговорна за създаването на червените милионери от Илия Павлов до Валентин Моллов и прочие, тя беше в дъното на източването на банките, тя владееше червените капитали в чужбина, тя създаваше фирми фантоми, тя седеше на входа и изхода на предприятията, тя беше създала „Ескадрона на смъртта“, чийто командир беше генерал Иван Милетиев — Козела, но според един доклад с гриф „Строго секретно“ „Пентхауз“ беше разбит, ескадронът унищожен физически с изключение на командира му, когото службите в МВР диреха по „Къртичините“. Оказваше се, че не е така. „Пентхауз“ съществуваше, разполагаше с капитали и се готвеше за решителен бой с крехката българска демокрация.

Втората част от признанията му беше направо ужасна. Лично той, майор Агаин, беше заповядал на хакера да проникне в защитния код на спътника „Агамемнон“ за да се добере до връзките на Козела с Аркан и Севгун, но поръчката и изпълнението на убийството на Д. Д. Кенеди беше тайна от първостепенно световно значение. „Кому да докладвам?“ — трескаво мислеше той, докато слушаше последните думи на Рости.

— Има нещо, което ми се стори глупаво, или поне не го разбирам. На 31 юли, в събота, започва мюсюлмано-християнска война по някакъв си Път на коприната. Няма грешка, шефе. Десетки пъти повториха „War on the silk road“ 1 1 война по Пътя на коприната. . Нищо не загрявам…

— Аз загрявам — Каза Агаин. Скочи пъргаво от стола си и излезе пъргаво от кабинета. Пътьом каза: — Освободете го! — и излезе от сградата.

— Аркан, знаеш ли кой те безпокои?

— Да, Козел, казвай.

— Излизам на Пътя. Твоите хора трябва да запушат дупките по границата. Като види дебелия, Тефик ще се опита да се скрие в Сърбия.

— Да заповяда. Чакам го с отворени обятия. Научих, че Осама бин Ладен е в Джалалабад.

— Заблуда на талибаните. Той е високопоставен гост на Кадафи. Бърлогата му е някъде навътре в пустинята… някъде около суданската граница.

— Сигурен ли си?

— Почти. Спипаме ли Тефик, ще знаем сто на сто.

Аркан мълча известно време.

— Знаеш ли, че вашите рокаджии канят жена ми на серия от концерти. Как мислиш, капан ли е това?

— Не вярвам, но не я пускай, докато не приключи войната.

— Точно това й казах, брат ми. Трябва ми албанец-убиец… обучен от теб. Ако ликвидира Хашим Змията, ще му позлатя кура.

— Ще видя какво мога да направя, войводо. Ще пусна моите хора да търсят подходящ килър… Ще ти се обадя. От теб искам да запушиш нашите пристанища. Обади се на Севгун.

— Имаш го, Козел.

— Засега това е всичко. „Пуцай гредо на трески“!

— Знаеш ли кой те безпокои? — попита Козела.

След кратко мълчание висшият офицер от МВР, бивш ескадронист, който Козела беше прикрил дълбоко и го ползваше като свой личен агент в министерството, отговори:

— Ще се срещнем по същото време на същото място.

Аркан имаше нужда от наемен убиец шиптър, а комодор Джон Милетич нямаше нито време, нито възможност да го търси. Това щеше да направи за тях „Къртицата“ от МВР.