Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Извън хаповете на традиционната медицина, Мария го събличаше гол и го увиваше в ледени чаршафи, накиснати в оцет. Малко по малко треската на тялото отмина, но не и от мозъка. „Какво, по дяволите, да правя, да му еба майката! Да мълча! Да кажа всичко на генерал Проданов и оня Агаин, или да продам тайната си на американците?“ Мария подслушваше държавните мъже, общо взето незначителни разговори, предимно уточняващи бъдещи срещи, и Рости ги предаваше на дебелия Пентхауз, но все по-дълго и с включени записни устройства подслушваше либийския ефирен код. Сто на сто от разговорите се водеха на арабски и тогава сваляше слушалките, но знаеше, че рано или късно ще чуе английска реч и чакаше този миг като наследство от богат покоен роднина.

Една вечер принцът се обади отново. Този път Рости записа името му на аудиотехника. Говореше Осама бин Ладен. Обаждаше се, за да обяви началото на войната по Пътя на коприната. Що за идиотщина, по дяволите? Каква война и къде на майната си е този Път на коприната!

Агаин, който нямаше доверие и на майка си, беше поставил Ростислав Гронев под троен контрол. Цялата му къща, третият етаж от една схлупена постройка на ул. „Цар Симеон“ беше осеяна с „бръмбари“. Специалистите по „Уши, нос и гърло“ откриха тайния му офис, а той го изведе до Мария и подслушването на държавниците. След него се мъкнеше опашка и денонощно беше наблюдаван през инфрачервен екран.

Проданов обясни на министъра какво „активно“ мероприятие е предприел, той от своя страна помоли колегите си да сведат мобилните си разговори до най-баналните, по възможност нищо не значещи размени на съобщения, и зачакаха.

След дълъг скандал, псувни и заплахи за уволнения, в края на краищата президентът, премиерът, министрите и шефовете на силовите ведомства му дадоха 10 дневен срок да се справи със задачата си и да отстрани хакерите.

— Десет дни, Проди! На единайсетия ще ти скъсам гъза — каза министър Бонев.

— Ако не търся Козела, още сега ще се нагъзя — Каза вбесеният Проданов, хвърли сгънат бял лист на бюрото му и тръгна към вратата.

— Какво е това? — застигна го гласът на Бонев.

— Оставката ми — изкрещя той и изхвръкна от кабинета. — Намери ми Агаин. Да се яви веднага! Чакам в кабинета си! — Каза той на секретарката на министъра, въпреки че нямаше никакво право. — Ако не дойде до десет минути, да започне да издава.

— Бинго, шефе — каза Агаин, ухилен до уши. — Намерих Козела!

Гърмяният заек Проданов го погледна като хлебарка на чаршаф.

— Така ли? Водиш ли го?

— Не, но…

— Заеби това но. Чувал съм го и преди. Сядай и докладвай.

Агаин извади папките си от лакираната си чанта, голяма колкото колет, и ги разположи пред себе си.

— От прослушването на ефира стигам до два извода. Първият, че предстои, ако не е започнала вече война между ислямския фундаментализъм и православието на нашата отсечка от Пътя на коприната. И вторият е, че основните играчи са вече тук и на позиции.

— А именно, Агаин? Не ми се слушат общи приказки.

— Едната линия е от принц Осама — Хисбула, начело с шейх Хасан, Тефик като главен координатор на трафика, та до АОК и Хашим Тачи.

— Това далеч надхвърля нашата отсечка от Пътя.

— Но е на Балканите. Щом те не се съобразяват с държавната ни граница, защо ние трябва да спазваме техните. Проданов кимна.

— Карай нататък.

— Другата, християнската, тръгва от Алкалай…

— Алкалай е евреин — прекъсна го генералът.

— Да, но той е най-големият враг на арабския свят и е напълно разумно един сабри да застане на страната на християните при такъв конфликт.

Генералът кимна отново.

— Логично. После?

— От Алкалай през Севгун юздите отиват в ръцете на Козела, а той препуска колесницата към двореца на Аркан. Това са основните бойци по Пътя.

— На чия страна ще бъде ЦРУ, момче. Никога не прави сметки без ония самонадеяни маниаци.

— Разбира се, че съм направил пълен анализ, шефе. Какво постигна НАТО в Югославия с умиротворителните си сили? Разби няколко моста, телевизията, летището в Панчево и уби не знам си колко невинни граждани. Какъв е резултатът — Милошевич е на власт и сега вместо сърби да почистват светинята си Косово от натрапници, се наблюдава точно обратният процес — шиптърите колят безмилостно цивилното сръбско население. KFOR не може публично да признае провала си в Югославия, не и войникът до мозъка на костите си генерал Майк Джексън, но тихомълком ще вземат сръбска страна и ще ударят балтията на радикалните шиптъри. Проданов се замисли.