Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Тефик, Диана и специалното волво 9000 се бяха укрили у Шабан Шамил, най-богатия турчин от село Благоево, Старозагорско, надвесено като шапка над Пътя на коприната.

Шабан имаше къща-замък с четири бойници по ъглите на двуметровите му каменни зидове, които всъщност бяха заредени с пропан-бутан. Шабо, както му викаха в целия окръг, шофираше огромен Линкълн континентап и когато наближеше дома си на 5 километра, той активизираше с дистанционно управление бомбите и от четирите бойници лумваше огън — сигнал, че Шабо Баровеца се връща. Тефик, който му беше помагал навремето с полулегалния му бизнес в Турция, намери радушен прием в дома му и най-важното — дискретност. Нито Шабо, нито някой от братята му, си позволяваха да му задават въпроси и правеха всичко възможно Тефик и Диана да се чувстват в личния замък на Шабо като у дома си.

Аристократ и воин, Тефик Андериман бей знаеше да цени гостоприемството и по азиатски да му се отблагодарява. Айваз Шамил, синът на Шабан, вече учеше в швей-царски колеж на негови разноски.

Тефик чакаше знак от Хашим Тачи. Войната на АОК и Хизбула трябваше да осигури безопасността на Пътя и да „отвори“ врата на границата, през която той да им предаде златното волво на принц Осама. Чакаше вече втора седмица. Разбира се, Диана правеше всичко възможно да не скучае. Беше толкова сексуално всеотдайна, колкото й беше платено, но за негова изненада беше весел и умен събеседник на маса и той малко по малко започна да забравя „дивата“ болка, която от избиването на семейството му насам го душеше за гърлото.

И знак от Хашим дойде. Беше 28 юли, осемнайсет часа и пет минути, когато GSM-а се обади. На другата сутрин трябваше да тръгне по Пътя и при Голямо Уйно, Кюстендилско, да се срещне лично със Змията.

Още едно съобщение се получи същия ден. Албанският килър беше готов да тръгне, когато получи съответната заповед. Един въпрос оставаше за уточняване — Къде е Хашим Тачи.

Козела попита Аркан. „Ще ти отговоря утре!“ — каза уверено войводата.

Войната по Пътя на коприната започваше.

Генерал Проданов арестува целия „Пентхауз“. Заповяда да ги вържат като вулгарни криминални престъпници и да му ги доведат в кабинета в най-жалкия им вид. След което повика Агаин.

— Майор- започна разсеяно той, четейки вестник „Монитор“. — До ушите ми стигна слух, че си педераст.

— Не съм светец, господин генерал — отговори без капка свян Агаин. — Но не съм и педераст. Аз съм просто човек, който обича всякакви удоволствия.

— Включително ебане в гъза?

— Включително, шефе. Ако беше по-млад, щях да ти предложа да опиташ.

Проданов затвори очи отвратен. Не, той категорично не разбираше младото поколение и беше време да напусне бойното поле.

— Не ме интересува гъза ти, млада курво! Обаче аз ще ти скъсам сфинктера с дулото на ей този пистолет, ако не ме задоволи докладът ти.

С присъщата си акуратност младият развратник („Тоя ще го изхвърля от системата, въпреки че има качества!“) разположи видео- и аудиотехника и без грам смущение каза:

— Сега ще чуеш нещо, което, откровено казано, смятах да продам на американците.

Последва изповедта на хакера Ростислав Гронев с аудио- и видеодоказателства. Проданов беше до такава степен втрещен, че се нагълта с лексотан и забрави пороците на подчинения си и заканата си да го уволни.

— Кой знае, че Кенеди е убит? — глухо попита той.

— Хакерът, ти, господин генерал и аз, разбира се. Изключвам поръчителите и изпълнителите.

— Досещаш ли се каква тайна лежи на раменете ни, момче?

— Разбира се, господин генерал. Казах ви: мислех да изтъргувам тази информация с ЦРУ.

— Защо не го направи?

— Лоялността надделя над алчността.

— Къде си научил тези клишета? Питам — защо?

— Добре — от страх. В древния Рим са екзекутирали носителите на лоши вести.

Проданов се облегна на стола и го изгледа внимателно.

— Сигурен ли си, че не си споделял с никого този ужас?

— Разбира се, господин генерал. Иначе не бихте научили нищо от мен.

— Къде е хакерът?

— Свободен е… почти. Работи под охрана в офиса си.

— Той има ли начин да изтъргува смъртта на Кенеди?

— Никакъв. Притежава всичко необходимо да приема информация и нищо да я препредава, дори телефон. Проданов стана.

— Тръгвай с мен, мръснико. Отиваме при министъра.

Агаин се усмихна весело.

— Нямам работа там, господин генерал. Вие сте толкова впечатлен от смъртта на младия Кенеди, че не обърнахте внимание на започващата война по Пътя на коприната.