Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Господин министър…

— Къде е Козела?

— Не знам, честна дума… Заклевам се в децата си. Знам обаче, че има „Къртица“ из висшите етажи на министерството ви.

— Глупости…

— Не са глупости, господин министър. Знам го от Георги Найденов, лека му пръст.

— Добре. Върви, Марчев, но ако ме лъжеш, ще те накарам да си изядеш топките.

Бонев викна главния секретар и цяла нощ четоха досиетата на личния състав… и откриха „Къртицата“. Беше от Лесидрен, селото на Козела, и беше женен за негова първа братовчедка. Сутринта го арестуваха, но освободиха целия „Пентхауз“. Това бяха беззъби комунистически боклуци, които мечтаеха да се върнат СССР и Берлинската стена, а Господ не осъждаше мечтите, дори на налудничавите.

Когато Тефик излезе на Пътя на коприната под Благоево, Хакел излизаше от Бургас, а семейство Джон и Габриела Милетич се чукаха под душа в един частен хотел в Симеоново. А Рости помоли охраната да го свърже с Агаин.

— Господин майор, има голямо раздвижване по Пътя на коприната. Записал съм всичко, но ми трябва преводач от арабски.

— Ще видя какво мога да направя, Рости. Записвай всичко и внимавай за Козела.

— Засега мълчи, господин майор. Моля, побързайте с преводача.

Мобифонът започна да звъни. Козела знаеше, че на единайсетия позив е Хакел и докато попиваше водата с хавлията, каза на Габи:

— Три до пет дни ще бъда в преразход, момиче. Искаш ли да те изпратя в Сърбия… за сигурност и шоу… Добре ще те посрещнат, уверявам те.

— Не — каза Габи. — Ще се обадиш ли?

— След единайсетия позив.

— Това е деветия.

— И аз ще ги броя, скъпа.. Десети, единайсети… — сега ще вдигна маймунката.

— Да.

— Джон. Вашите хакери са пробили спътника. „Агамемнон“ е мъртъв. Тази нощ ще го взривят. Имаш ли начин да отидеш до нашето посолство… Там ще получиш всичко необходимо.

— Тръгвам. Ти къде си?

— След новите инструкции, Джон, получиш ли новия номер, веднага трябва да го съобщиш на Изток и на Запад.

— Ясно. Чакай… Германеца. Цялата ви работа е шайзе 2 2 Лайно. .

— Fuck your bloody ass! 3 3 Да те еба в кървавия гъз. — Каза Хакел и прекъсна връзката.

— Хакер.

— Американците ме заловиха. Сега в ефира се чуват само араби.

— Как те заловиха? — неразбиращ попита Агаин.

— Имат свръхчувствителни сензори, годни да уловят и най-невинното проникване в системата, а аз се набутах като слон в стъкларски магазин.

— Не можеше ли по-деликатно?

— Не и с техниката, с която разполагам.

— И какво ще правим сега, момче… Губим Козела, така ли?

— Напълно записах един негов разговор на английски. Отива в американската легация за нов номер и инструкции.

— С това трябваше да започнеш, кретен такъв! — изкрещя вбесеният Агаин и изхвръкна от стаята.

Струпа хора, техника и блокира легацията. Късно. Козела беше използвал предимството си във време и сега кой знае откъде го наблюдаваше с презрение и ирония.

— Хакел?

— Да, Джон.

— Започваш ли работа?

— Аз съм започнал отдавна. Ако останеш на слушалката, ще чуеш адската музика.

— Къде си?

— След Айтос… Слушай!

Това беше взрив. Козела беше ползвал достатъчно пъти това оръжие, за да разпознае музиката му и насън.

— Колко Хизбула в преразход? — попита той.

— Четирима. Жалко. Бяха в мерцедес за двеста хиляди марки. Слушай! — последва втора експлозия… и тишина.

— Отчитай се, Хакел!

— Девет на нула за мен. Остава още една патица. — последва нов трясък.

— Тринайсет — каза полковникът. — Още в Слънчев бряг ги декорирах. Ти къде си?

— Излизам от София по обратния път. Изчезвай бързо от там. След минути ще почернее от ченгета.

— Пътувам с двеста. Къде ще се видим?

— Никъде. Не съм тръгнал на среща с теб, а с Тефик. Намали скоростта и влез в Пловдив. Ако не го срещна по пътя, ще те намеря в хотел „Тримонциум“.

— Фомич, Козела те безпокои…

— Къде си бе, момче. Убих се да те търся.

— Хакерите пробиха защитата. Сега ще ти продиктувам новия номер.

— Момент. Къде си?

— На лов… малко след София.

— Колата не е волво, както беше в първата информация, а СААВ 9000, металик. Тефик има тежка охрана от Хизбула.

— Вече няма. Хакел ги възвиси при Аллаха. Имаш ли представа къде им е срещата?

— Не. Някъде по Пътя на коприната. Кой ти е номерът?

Козела го продиктува и набра Аркан.

— Къде си, войводо?

— Чакам знак от теб.

— Пътувам по Пътя. Избихме охраната на Хизбула. Имаш ли представа дали Змията е пратил свои хора да пресрещнат колата?