Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Тогава защо се опитвате да овладеете Пътя на коприната? — въпросът изплющя като шамар. Арабите биха предпочели да им изтръгнат ноктите, отколкото да признаят интересите си към прословутия „Път“. Агаин им помогна: — Или поне да отстраните евреите от трасето?

— Евреи — изключително изненадан изглеждаше водачът на групата. — Какво общо имат евреите с Балканите?

— В момента те владеят Пътя на коприната — Кротко каза Агаин.

— Не може да бъде…

— Може — прекъсна го капитанът. — Чувал ли си нещо за Морис Алкалай?

— Московският сабри?

— Същият, шейх. Ти си шейх, нали? Всички араби май са шейхове?

— Да, господин капитан, казвам се шейх Абу Шанкар от робска Палестина.

— Тогава слушайте ме внимателно, ваше превъзходителство. В нашите компютри присъстват всичките стотина бойци на Хизбула, които се намират на територията на страната. Никакви проблеми не бихме имали да ви хвърлим в ръцете на МОСАД. Нетаняху ще бъде възхитен, а да не говорим за приемникът му Ехуд Барак. Цял свят знае слабата му на арабоизстребител. Затова ви предупреждавам — никакви акции в страната заради Пътя на коприната! Една въоръжена крачка извън трасето и с вас е свършено.

— Това значи ли, че можем да използваме Пътя?

— Да — Агаин бръкна във вътрешния си джоб, извади бял плик и го подхвърли на шейха. — вътре има снимка на основния ви враг по трасето и дясната ръка на московския сабри. Българин, бивш генерал, супер профи и най-добрият снайперист у нас. Прякорът му е Козел. Убийте го, заловете го жив, сварете го на супа — ваша работа какво ще го правите, но трябва да го отстраните,ако не искате да застанете лице в лице с убийците на МОСАД.

Аркан отиде лично да прибере диамантите и за своя изненада срещна Козела. Бяха на триста метра от границата на сръбска територия.

— Луд ли си, Козел. За чий хуй поемаш такъв риск. Та ти нямаш смъртна присъда само на луната. Козела стисна подадената му ръка и каза:

— Познаваш ли някой… един-единствен човек, на който би поверил сто милиона долара в диаманти. Аркан се засмя весело.

— Прав си брат… Не познавам такова извънземно. Ние, хората, затова сме хора да се поддаваме на изкушения.

Носиш ли стоката?

— Няма друга причина да съм тук — Козела бръкна в пазвата си, извади кожената кесия, подаде му я и каза — Искам пред мен да се увериш в точността на наличието.

Аркан го покани в джипа си и следвани от „тигрите“, потеглиха в пълна тъмнина. След десетина минути пристигнаха в някакво полу-пусто село, спряха пред централната сграда на площада и запалиха светлините. Влязоха в спартански наредена къща, без нищо излишно и лишена от всякаква декорация. Аркан огледа кесията.

— Има секрет, Козел… Без да броя стоката, знам, че е точна. Виждаш ли този косъм в ципа. Ако го нямаше, тогава щях да броя. А сега ще отброя само твоя бонус. Десет диаманта са твои.

Аркан дръпна ципа, отброи десет камъка и му ги подаде.

— Купи нещо красиво на момичето си и не забравяй, че Аркан е добър приятел на честните си партньори. Седни. Тази нощ си мой гост.

— Трябва да мина границата по тъмно, войводо.

— Утре през нощта. Тази си мой гост. Ще пратя „тигрите“ да ти осигурят безопасен канал. Сега ще пием и ще се обадим на султан Севгун…- Аркан изведнъж стана сериозен. — Той предупреди ли те, че сто рязани от Хизбула са по петите ти.

— Да — Козела се отпусна в стола. — Много ми станаха враговете, войводо.

— Тази вечер ще обсъдим как да ги пратим при Аллаха. Какво ще пиеш?

Хакел беше получил специално разрешение да подслушва спейсфоните, свързани със спътници, и знаеше за пратката, но нищо повече. Не знаеше кога и как Севгун ще я предаде на Козела, нито пък как той ще я достави на Аркан и ще я достави ли въобще. Сто милиона долара? Лично той би рискувал да изчезне с тази сума, както и щеше да направи, ако успееше да я отнеме от Козела. Никой обаче не знаеше къде е гадният му убиец, нито Тефик, който се беше появил в София, нито арабите, още по-малко албанските им партньори. Тогава Хекел реши да блъфира и поиска среща с генерал Проданов, човека, който най-малко би искал да вижда. Въпреки че полковникът от ЦРУ беше домакин на срещата, генералът наруши етикета и доведе със себе си един млад офицер, който представи като капитан Агаин.

— Говорете спокойно, колега — каза Проданов — Агаин е дясната ми ръка и шеф на групата, издирваща Козела.

Подразнен предварително от присъствието на младока, Хакел изсумтя презрително.