Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Разбира се, шефе — бодро, без сянка на притеснение, каза капитанът. — войната се води на целия полуостров. Сърби и албанци се колят като зелки зад гърба на KFOR. Невъзможно е битката да не се прехвърли върху най-важната артерия — Пътя на коприната.

Проданов кимна разбиращо.

— Да приемем, че от едната страна е ислямският фундаментализъм, тогава кой воюва срещу него? Сърбите?

— Сърби, руснаци и нашият приятел Козела.

— Козела, Козела, Козела… — Проданов ходеше из кабинета си, като циклофреник в криза.

— И това лайно е повикало килъри от чужбина…

— Естествено. Такава операция не може да бъде извършена от Козела и шепата убийци, останали от „Ескадрона на смъртта“. Севгун от Русия и Аркан от Сърбия са изпратили най-добрите си хора. По-лошо е, че при масовите проверки ни един от тях не влезе в мрежата.

— Къде е Тефик?

— Дълбоко потапяне. След като Турция осъди на смърт Йоджалан — и кюрдите точат зъби да му прегризат гърлото. А както знаеш, по-добре от мен, у нас ги

има предостатъчно.

Проданов отиде до прозореца и се взира дълго в шумния поток по улица „6-ти септември“.

— И какво ще правим сега? Агаин застана до него.

— Ще търсим тигрите на Аркан и казаците на Севгун чрез плътна блокада… Уверявам те, сложил съм троен кордон по Пътя на коприната… трябва да са кенгуру, за да я прескочат. А Козела… дано проработи капана с онова момиче… Габриела.

Иззвъня служебният телефон. Проданов го вдигна, побеля като платно и почти падна в стола си. Когато затвори, мълча дълго преди да каже:

— в Княжево е нападната резиденцията на Хизбула. Избити са и петимата шейхове, които ги представляваха в България. Атентаторът е бил сам.

Агаин седна срещу съсипания си началник и като че ли на себе си каза:

— Виж, това със сигурност е Козела!

А какво беше станало всъщност?

Козелът знаеше как ще действат сръбският войвода и казашкият султан. Маскирани, като ловци, казаци и „тигри“, щяха да ударят целите си. През нощта да прескочат с делта-планери кордоните на полицията, да прехвърлят планината, да се съберат на летището в Твърдица и да чакат руски транспортен самолет. На тяхно място щяха да влязат други командоси за следващите си акции срещу исляма.

По-важно, а и много по-лошо беше, че той не намираше начин, нито дори идея, как да ликвидира Тефик и шейховете. Накрая в отчаянието се принуди да набере един телефонен номер.

— Знаеш ли кой се обажда? — попита той, след като чу глас в другия край на линията.

След кратко мълчание, позованият каза тихо:

— Ти си луд!

— Може и да си прав. Нямам избор. Трябва да говоря с теб.

— Имаш ли представа колко юнаци мечтаят да се срещнат със звездата на подземния свят?

— Мога да си представя — Козела се изсмя дрезгаво. сигурен ли си, че линията е чиста?

— Не, разбира се. На мое място би ли бил?

— Не. Дай ми номер и час. Ще бъда точен. След известна пауза позованият попита:

— Помниш ли кода на ескадрона?

— Да.

— Тогава пиши на 17940771, ще чакам точно в единадесет часа.

В момента беше тринадесет, а това значеше, че бившият му колега и подчинен ще чака след пет часа, по средно пекинско време, на кодирания телефон.

Новините бяха добри и лоши. Проданов разпространяваше снимката на Габриела и снабдяваше всички ченгета с нея. „Стар трик, аз бих го използвал отдавна!“ Тефик беше потънал в земята, но шейховете, като истински източни князе, дембелстваха в бившата източна резиденция на ЦК на БКП в Княжево.

— Седемнадесет жертви за три дни, Продане, и нито един заловен. Давам ти един месец да се справиш с тази чума Козела. След този срок ще ти поискам оставката.

— Оставката ми е в джоба, шефе — Проданов му показа бял лист. — Подписана е. Искаш ли я?

— Не още. Искам Козела.

— Не е само в Козела проблема, Богомиле. Води се война между православното християнство и ислямът, друг въпрос е, че никой не го признава. Ония тъпаци Клинтън и Блеър застанаха на страната на рязаните и за столетие напред развалиха рахата.

— Преувеличаваш!

— Нищо подобно! Вие в Министерския съвет може да плямпате както си искате, но ние сме ченгета и нашият език е друг. Приготви се за истински урожай от трупове. За щастие все още не български.

Бонев остави лулата и стана.

— Колега, не можеш да ми говориш така. Знам, че не те е страх от уволнение и аз никога не съм мислил да те хвърлям на кучетата. Кълна ти се! Друга работа е в яда си какво казвам. Сега обаче искам от теб, като приятел да ми кажеш какъв е нашият избор. Ясно и точно!