Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Настъпи дълго мълчание, после Проданов внезапно кресна:

— Говорете де! Какво сте млъкнали, като шарани!

Един млад капитан, който в тестовете за интелигентност беше изкарал завидните 120 точки, се обади наперено:

— Аз ще се справя с Козела, генерале, но ми трябват специалните ви правомощия и правото да си избера екип. Проданов се усмихна кисело.

— Агаин, ти си от оная старата полицейска фамилия, нали?

— Искате да кажете от старата партизано-комунистическа фамилия, генерале. Да, аз съм един от този род. Не сте ли чели досието ми?

Проданов поклати глава:

— Нямам навика да шпионирам сътрудниците си. Питам от празно любопитство.. — Проданов вдигна глава и огледа заседателната зала.- Колеги, свободни сте. Капитан Агаин, моля останете.

Мина много време, преди Проданов да заповяда:

— Говорете, капитане!

— Четох доклада ви много внимателно, шефе. Пътят на коприната отдавна трябваше да се нарича „Кървавият път на коприната“. — Проданов кимна по инерция. — В този момент войната, без някой да го е казал официално, е между ислямския и християнския свят. От Пътя са заинтересовани сърби и албанци, не само те, но основно те. Единият канал върви от Севгун, през Козела, до Аркан, другият от принц Осама през Тефик Андериман бей до Хашим Тачи. Нали?

— Да — каза Проданов.

— Това обяснение ми се вижда повърхностно, господин генерал. В легендата отсъства най-мощният човек на канала — евреинът Морис Алкалай.

— Е, и? — Проданов не разбираше накъде бие младокът.

— По-сериозното тълкование ме кара да мисля, че има мълчалив съюз между християнство и евреи срещу ислямския фундаментализъм.

Проданов зейна глупаво. Това младо копеле не случайно си беше спечелило славата на умник.

— Откровено казано, Агаин, не бях се сетил за подобен анализ… и за друго не се сещам обаче. Дори да си прав, това с какво улеснява битката ни с Козела?

— Хизбула — спокойно отговори капитанът.

— Добро утро, господин генерал.

— Добро утро, господин Алкалай. Отдавна не съм чувал гласа ви.

Евреинът се изсмя в спейсфона.

— Никога не безпокоя приятелите си без нужда, Козел.

— Благодаря, Морис Абрамович… С какво мога да ви бъда от полза.

— Този път май ще ти се наложи аз да ти помагам. Следиш ли политическите събития? Козела се замисли.

— Повърхностно. Основно балканските. Интересен въпрос, Морис Абрамович.

— Аз съм евреин, Козел. Бащиното име при нас не е задължително, особено между двама мъже, които за малко щяха да станат роднини.

Образът на Оливия избухна в главата му… миг, два и потъна в праха на забравата,

— Съдба, Морис.

— Така е, приятелю. Бог дал, Бог взел. Хора с нашата професия трябва винаги да са готови да се разделят с най-близките си. Прав си, намеси ли се съдбата ние сабарите сме безсилни.

— Кои?

— Сабари, особени евреи. Дълго е за обяснение. Слушай ме внимателно, Козел. В Израел се сменят правителствата. Двама стари бойни другари и герои от бойните разменят местата си. Ехуд Барак заменя Бенямин Нетаняху и докато тази процедура трае, ще бъде златно време за боклуците от Хизбула. Имам сигурни сведения, че освен инцидента с крайслера, предстои да се опитат трайно да овладеят Пътя на коприната. В момента в София има повече от сто бойци на Аллаха, всъщност камикадзета. Едната им цел е Пътят, другата главата ти. Пази се, Козел. Не допускай арабин на метър до себе си.

Агаин отиде сам на срещата с Хизбула, маскиран като за официална вечеря в бизнес-клуба в Бояна. Закъсня умишлено. Влезе, безупречно елегантен в тъмносин костюм и аленочервена връзка. Огледа разсеяно заведението, откри масата, приближи бавно с ръце в джобовете и цигара в ъгъла на устата, не се извини за закъснението си и седна без покана.

— Знаете ли кой съм? — попита той с приличен английски, който получават почти всички възпитаници на английските гимназии.

— Имаме известна представа — каза един от тях. Ако не бяха отрупани със злато, с еднотипните си черни костюми и черни вратовръзки, човек би помислил, че е сред църковен хор.

— Аз съм капитан Агаин от специалните служби на България. Въоръжени ли сте?

— Не, в името на Аллаха. Тук сме на делова среща. Оръжие носим единствено на бойното поле.

— С Израел ли воювате?

— Да, капитане — продължи да отговаря същият арабин, който изглежда беше шеф на останалите четирима и по всяка вероятност упълномощен да води преговорите. — Ние водим освободителна война със семитските окупатори.