Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Опитайте черния хайвер, генерале. Истинска каспийска стока.

Проданов не се възползва от поканата, запали цигара и се приготви да привърши разговора.

— Ще ми съдействате ли да намеря Козела?

— Не.

— Това последната ви дума ли е, султане?

— Да. Истинският казак е свободен човек, а свободните хора в целия свят презират полицията. — Много любезно от ваша страна. Севгун възвърна любезната си усмивка.

— Това беше предизвикан отговор, уважаеми господин генерал.

Проданов се надвеси над масата.

— Слушай ме внимателно, руснако. Нашите бандити са ми предостатъчни, за да толерирам гастрольори като теб. Гледай да не сгазиш лука, че тогава и Червената армия няма да ти помогне.

Проданов загаси фаса, изля водката в гърлото си, хвърли десет хиляди лева на масата и следван от охраната си, напусна „Шератон“.

Играта на стражари и апаши обикновено започваше инцидентно, но никога не свършваше. Опасна игра, но възбуждаща. Козела и Севгун се срещнаха в градинката срещу Министерството на вътрешните работи. Кой би предположил, че ще кроят пъклените си планове, загледани във все още осветения кабинет на генерал Продан Проданов. Беше два и половина часа през нощта на 24 юни. Студен и дъждовен месец, но и да беше горещ и сух нямаше да бъде по-безопасен.

Севгун извади кожена кесия от вътрешния джоб на сакото си и му я подаде.

— Това са брилянти, Козел. Грубата им оценка е сто милиона долара.

— Аркан?

— Да. Ваша грижа е да опазите стоката. Той ще ти се обади утре.

Козела прибра кесията, запали цигара и се облегна на пейката.

— Благодаря ти за отношението ти към Габриела, Султан. Никога няма да забравя какъв мъж и джентълмен се оказа владетелят на Краснодар.

Севгун го потупа по коляното.

— Забрави, Козел. Разчисти Пътя на коприната и ела при мен. След толкова битки е време за отдих, войнико, а никъде по света няма да се чувстваш по-сигурен, отколкото сред моите карстови извори.

— Благодаря, Фомич. Благодаря от сърце, само не виждам деня, когато ще мога да се оттегля в пенсия — Козела се изсмя дрезгаво, но Севгун чу тъжни нотки в гласа му. — Много гъсто стана по пътя, султане, много артисти излязоха на светло. Едната линия върви през Осама до Хашим Тачи, другата от теб през мен до Аркан, но полицията следи и двата канала. Тефик и Хекел искат главата ми и слухтят някъде наоколо. Влязат ли в следите ми — и твоите момчета няма да имат време да ми помогнат. Да не говорим, че Проданов зад служебните си задължения прикрива дивата си ненавист към мен… Кога ли ще дойде денят на отдих, Фомич?

Севгун отново тури ръката си на коляното му.

— Ще дойде, Козел. Вярвам в тебе. Морис Абрамович Алкалай ти изпраща специалните си поздрави… Той е евреин и мрази исляма не по-малко от нас. Предаде ми да ти кажа, че Тефик Андериман бей е поискал помощ от АОК. Хашим Тачи му е изпратил най-способния си убиец. Някой си Албан — Севгун извади плик от джоба на сакото си. Вътре е снимката му.

Беше три и половина, когато отключи вратата на апартамента. Габи го чакаше в полумрака на хола, гримирана и облечена, като че ли се готвеше всеки момент да излезе. Очите й изразяваха и страх, и умора, и още нещо, което го достраша да формулира за себе си.

— Къде си, Иване. Ще ми се пръсне сърцето. От пет часа се взирам във вратата.

Козела се отпусна в канапето срещу нея.

— Виждала ли си по филмите как глутница кучета преследва самотен вълк в гората? Това съм аз в този шибан, шибан, шибан град!

Габи изхлипа, после се овладя и каза тихо:

— Обичам те, Иване.

Козела мълча дълго, тъпо, тягостно.

— Момиче, ще ти кажа нещо ужасно. Нещо, което никога, под никакъв претекст не бих искал да излезе от устата ми. И аз те обичам.

— Трябва да призная, че Козела е по-добър от нас започна генерал Проданов пред колегията. — Прави ни на луди години наред, а ние лапаме пишки и тичаме след него като след гадже. Шефът е бесен с пълно право. Дреме ми, че ще ме накаже, разжалва, дори уволни, но не мога да се примиря с мисълта, че един убиец е по-умен от цялото ни ведомство.

Проданов сви рамене безпомощно.

— Козела е винаги една крачка пред нас, винаги играе шаха с няколко хода напред и има изумителен талант да оцелява. Страшно умен противник, колеги. По цели нощи гледам в тавана и се мъча да измисля капан… такъв, какъвто не би усетил. Нищо не съм измислил, да еба мама му. Той е толкова умен, лукав и хитър, че май ще трябва да чакаме гръм да го удари.