Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Генерал Продан Проданов легна и затвори очи. Опита да мисли за детството — имаше хубаво, весело и любвеобилно семейство и когато се сетеше за тях, сърцето му преливаше от любов. Тази нощ обаче образите на баща, майка, баба, дядо бягаха от съзнанието му, колкото и да се мъчеше да извика духовете им. Козела! Проданов лежа по гръб два часа. Умираше за цигара… нямаше. Пиеше му се — беше излял в умивалника целия наличен алкохол.

Проданов стана, натъпка се с хексадорм и легна отново… Сутринта, на път за министерството, първата му работа беше да си купи цигари. Шофьорът щеше да има грижата да възстанови алкохола във вилата.

Казаците на Севгун доказаха високата си класа. Нерон вълка беше казал: „Руснаците са си ебали майката. Като са гении, са Пушкин, Толстой, Достоевски, ако са войници — Кутузов, Суворов, Жуков, техничари — Туполев, Калашников, Стечкин, но ако са убийци, в сравнение с тях Сатаната е най-обикновен посерко!“

Беше четири и петнадесет сутринта, когато Козела даде позивната, че керванът пристига. В четири и двадесет и пет шосето грейна като слънце. Казаците атакуваха двете лимузини през прозорците, предварително избити с гранатомети. Когато Козела се опита да се намеси, срещна един автоматчик пред себе си и друг с фалос патрон зад гърба му. Наложи му се да остави оръжието си на земята и да вдигне ръце, така направиха и тримата ескадронисти, които водеше със себе си. Казаците избиха като бездомни кучета осемте араби от Хизбула, нахвърляха телата им върху предварително приготвената клада, заляха ги с напалм и ги запалиха. Лумна огън и след петнайсет минути от воините на Аллаха не беше останал и помен.

— Командир — каза един от маскираните казаци, но видимо водач на останалите. — Заповядано ми е да ви предам крайслера и да откарам мерцедеса. Има ли разминаване в нашите инструкции?

— Не, атаман — умишлено ласкаейки, каза Козела. възхитен съм от бързината ви. Султан Севгун ще бъде известен за смелостта и уменията ви.

— Благодаря, командир. Време е да се разделяме. За нас беше удоволствие да работим с вас.

Казаците се хвърлиха по колите и изчезнаха точно толкова бързо, както се и появиха.

„Прав си, Нероне, — мислеше Козела, докато маневрираше с крайслера, за да го подкара по обратния път. Руснаците наистина са си ебали майката!“

— Генерал Проданов, Манук съм…

— Кажи, Манчо — кожата му настръхна. Майор Киркоров никога не го търсеше без неотложна причина.

— Ние търсим Козела в балканските проходи, но на шосето между Кюстендил и Конево са открили стъкла от титан, бронирани като за държавни глави и клада, активизирана с напалм… Спецовете твърдят, че са отделили човешка прах.

— Кога е станало това? — глухо попита генералът.

— Тази нощ… няма следа от изпълнителите.

— От какви автомобили са стъклените парчета?

— Мерцедес и крайслер. Пътували са в обратния ред.

— Министърът предупреден ли е?

— Не, господин генерал. Реших, че вие бихте искали да му съобщите тази новина.

Митингът се провали. Ораторите говореха скучно, банално, вяло… На площада имаше не повече от хиляда старци, мъкнещи отегчените си внучета за ръка.

— Лошо — каза Пентхауз. — Прав си, Евтимов. Губим пропагандната война.

— Не е само това, Пентхауз — отговори съратникът му. — Току-що обявиха, че войната с Югославия е свършила. На хората не им е до нас днес, 10 юни.

— Честито, Аркан! След нервен смях войводата попита:

— Какво, по дяволите, ми честитиш, Козел?

— Войната свърши. Току-що го чух по радиото.

— Не бъди наивник, генерал. Воюват Сърбия и НАТО. Как си представяш, че президентът Милошевич и оня даскал по физика Хавиер Солана ще седнат един до друг и ще подпишат мирен договор? Може би ще си стиснат ръцете, като се разменят документите… или да се целунат в устата като Брежнев и Картър?

Козела се разсмя искрено.

— Ако го искат медиите, защо не, Аркан.

— Никой не го иска, колега. Къде е скрита колата?

— При мен. Ще ти я предам, когато искаш и където кажеш.

Аркан размени няколко думи с обкръжението си, после отново грабна слушалката.

— Утре ще пратя хора да я вземат… Казаха ми, че стъклата са разбити?

— До утре ще бъдат в ред. Чакам сигнал.

След кратка пауза Аркан продължи:

— Слушай ме внимателно, брат. Нищо не се е променило. Ислямът е в настъпление. Бандитите от АОК ще си свият ушите за десетина дни и отново ще се хванат за оръжието. Присъдата над Осама бин Ладен е в сила. Пътят на коприната остава под твой контрол… дори ако се наложи да ползваш чужд труд… Ясно ли е?