Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Обичам те, скъпи! — проплака Габи. — Искам да ме вземеш… моля те.

— Как се отнасят с теб?

— Като с принцеса, Иване. Но това не ми е достатъчно, искам…

— Знам, Габи — прекъсна я Козела. — Ще направя всичко възможно да те прибера час по-скоро. Кажи на Севгун, че тръгвам на лов.

Козела прекъсна връзката, затвори очи и се разплака. „Та ти обичаш това момиче, изкуфял идиот с идиот!“ — мълвеше на глас, докато триеше сълзите си.

— Поли, знаеш ли кой се обажда?

— Как откри този телефон?

— Имам свои начини — неопределено каза Козела. — Къде е оня боклук, мъжа ти?

— Не знам… Сигурно на работа… Не мога да повярвам, че искаш да говориш с него.

— Грешиш, дай ми служебния му GSM.

— Не мога, Иване. Забранил ми е. Моля те, Иване, кажи ми къде са момчетата? Козела мълча дълго.

— Не знаеш ли?

— Не, за Бога… Кажи ми.

— Продан не ти ли е казвал нищо?

— Не — изплака Поли. — Къде са?

— В гроба, Поли. Погребах ги на сръбска земя.

— Господи! — изплака отчаяната майка. — Как така… Защо?

— Попитай мъжа си и ми дай служебния му телефон. Поли в унес продиктува номера и през сълзлив спазъм попита:

— Как така… Защо… Не можа ли да ги спасиш?

— Не! — изкрещя Козела — Те бяха моите синове. Единственото, което ще ти кажа, е, че взривих убиеца им.

— Защо не си казал на жена си, че синовете й са мъртви, Проди?

— Защото я щадя, мръсник с мръсник. Знам, че си в България. Този път няма да ми се изплъзнеш!

— Ще видим. Съветвам те да се натягаш по-малко. Ако искаш да дочакаш пенсия, не се занимавай с Козела, Проди. А за твое сведение току-що казах на Поли къде погребах момчетата.

Проданов изтръпна. Връхлетяха го лоши предчувствия, затвори мобифона и изкрещя по диктофона на секретарката си:

— Колата… Веднага… слизам.

Десет минути по-късно летеше с включена сирена към вилата си, двайсет минути след това завари жена си студена, с пръснат череп. Беше се застреляла с личния му пистолет парабелум, подарък от министъра в деня, когато го произвеждаха генерал.

Още стоеше отчаян и замаян над трупа на жена си, когато GSM-ът иззвъня отново.

— Проди, скъпи, ако още веднъж си позволиш да ми затвориш телефона, лично аз ще ти го завра в гъза,

Проданов мълча няколко секунди, преди да каже:

— Козел, Поли е мъртва. Не е преживяла момчетата. В древния свят са убивали вестителите на трагедии… Слушай внимателно, див звяр, досега те преследвах служебно, от този момент ти си мой личен враг и аз, християнинът, се заклевам в Бог, че ще те видя мъртъв.

— Как служиш на нашия Бог, Тефик?

— Предано, Осама — тихо отговори беят. — Пренесох в курбан жена си и двамата си сина. Единствените ми деца, свети воине.

Осама бин Ладен му посочи възглавницата за сядане. Посрещна го в шатра в един оазис насред пустинята, отдалечен поне на хиляда километра от Бенгази. Пазеха го поне стотина афганистански талибани. Че са именно такива, личеше по начина, по който връзват шамиите си.

— Семейството ти е при Аллах, синко — Осама беше по-млад от него. — Не бива да рониш сълзи.

— Не, нямам сълзи. Очите ми са сухи като прахан. Искам мъст, Осама! Искам християнска кръв да потече по-гъста и по-пълноводна от свещения Нил.

Осама бин Ладен кимна разбиращо.

— Това е великата цел на всеки правоверен, Тефик. Докато това е и твоята цел, ще имаш моята подкрепа. Внесоха кафе и поднос с грозде и фурми.

— Пий си кафето, Тефик — тихо, с глас на пророк, каза саудитецът. — Има време да обсъдим делата си. Половин час по-късно Осама заговори:

— Гърция, България, Македония и Сърбия са държави като джуджета, но са се впили като пиявици на земята, която ни дели от братята мюсюлмани от Албания. А това значи, че трябва да бъдат унищожени без милост. Какво представляват някакви си тридесет милиона жертви пред величието на Аллаха. Презирай живота им, както презираш свинския, и ще бъдеш благословен.

„Луд фанатик или пратеник на Аллаха?“. Ако не знаеше, че саудитският милиардер е получил образованието си в най-скъпите колежи и университети на Англия и Америка, би помислил, че светият воин не познава света. А той го познаваше по-добре от него… хиляди пъти… Някога принц Осама бин Ладен беше радушно приет от елитите на всички световни столици.

— Огромна задача, Осама… и трудна. Как си представяш изпълнението й?

— С всички възможни средства, Тефик. Меч, огън, отрова, епидемии. Всички средства са добри, щом са по волята на Аллаха.