Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Осама се изправи рязко. Както седеше на възглавниците по турски, така в следващия миг беше прав, все едно, че го беше вдигнал крик.

— Пътят на коприната е ключът на райските селения! Който го владее, той владее света. От Китай до Босфора той е под мой контрол… Знаеш, Америка ме обяви за враг номер едно на човечеството. Това прави невъзможно появяването ми в страната на неверниците. Ти, Тефик… Ти си определен да завладяваш отсечката от Мраморно до Адриатическо море. Справиш ли се, моят пилаф е твой пилаф.

Козела се измъкна от засадата на проходите. Разчиташе, че има няколко часа преднина и не сгреши. Влизаше в София, когато колоните на жандармерията и командосите потегляше на север. Беше извадил душата на беемвето, беше грохнал от умора, но отново беше показал среден пръст на Проданов.

Козела се настани в квартирата, която Момчил беше наел за него, прати бившите ескадронисти по пътя на коприната, а той с четири души, облечени като полицаи, останаха да чакат сигнал на „дюшеци“. И сигналът не закъсня — арабите бяха отседнали в Новотел „Пловдив“, а крайслерът беше оставен на платения паркинг пред хотела. „Ще ги сгащя на мотел «Ихтиман»!“ — Козела поведе ескадронистите си. Из цялата държава имаше извънредно раздвижване на полицията, така че едва ли щяха да направят впечатление някому. Близо три часа стояха „на пусия“, но когато Момчил се обади, новините не бяха добри.

— На половин час път са от мотела, но плътно зад тях се движи мерцедес 600 с пет човека. Това е охрана, Козел. Закачиха се зад тях след Пловдив.

Бившият генерал изтръпна.

— Вие къде сте?

— Следваме ги от разстояние. Имам двама души. „С теб трима и ние — пет!“ — помисли Козела. „Шансовете са горе-долу равни.“

— Слушай ме внимателно, майоре. Ти трябва да връхлетиш върху мерцедеса. В ситуация като тази са решаващи шокът и бързината. Ясно ли е?

— Да, Козел. Започвам да скъсявам дистанцията.

Нито шокът, нито бързината бяха на страната на Козела и ескадронистите. Готови за нападение по всяко време, арабите изстреляха един гранатомет в ланчията на Момчил и я превърнаха във факла. От всички прозорци бълваше картечен огън. Предната лява гума на беемвето гръмна и на Козела не му оставаще нищо друго освен да изгледа отдалечаващите се светлини на лимузините. Момчил и хората му бяха изгорели до неузнаваемост, беемвето също падна жертва. Козела принуди ескадронистите да хвърлят трупа на бившия си колега в кладата.

— Замитаме следите на ескадрона — неопределено каза той. — Някой да смени гумата. Веднага трябва да изчезваме.

— Провалих се, Аркан. Засадата не проработи. Четирима от моите хора са мъртви.

— Не говори повече, Козел. Не приемам провали. Тръгвай да ги преследваш.

— Това правя. Ще се опитам да ги сгащя преди македонската граница… Ако трябва, ще ги преследвам и в Албания.

— Дръж ме в течение — Каза грубо Аркан и прекъсна връзката.

Интуицията заведе Козела пред хотел „Шератон“. И крайслерът, и мерцедесът бяха оставени на паркинга. Въздъхна облекчено. Имаше една нощ на разположение.

— Султан, Козела е!

След кратко мълчание Севгун попита:

— С какво мога да ти услужа, уникат на фауната?

— Султан, моля те бъди, сериозен поне един път в живота си — изкрещя Козела. — Хизбула изби хората ми. Нямам физически време да събирам отбор. Те са осем души с две коли, ние с една и основният ми нападател е ранен в дясната ръка. Трябва ми помощта ти. След ново мълчание Севгун попита:

— И каква помощ мислиш, че мога да ти окажа от петнадесет хиляди километра?

— Искам десет души казаци, Султан… Пред Кюстендил, минимум с три коли. Аз ще следвам крайслера с БМВ 2000 М с регистрация С4304 СН.

Този път Севгун мълча дълго.

— Добре, Козел. Запиши номера на спейсфона. Засадата ще бъде на десет километра от града. Когато крайслерът е на петнадесет от целта, вдигни момчетата под тревога.

Проданов спря да пие и хвърли в боянската река последната си кутия цигари. Имаше повече от символика в този жест, имаше дива ненавист. Никога повече нямаше да употребява приспивателни, да свали излишните килограми, да стегне мускулатурата с жестоки изтезания във фитнес залата. Той преследваше Козела дълги години — беше представител на закона и основното му задължение беше да преследва престъпниците. Вършеше го акуратно, съвестно, понякога дори с увлечение, но сега отиваше за главата на личния си враг, на човека, превърнал живота му в пустиня.