Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Наближаваме България… Твърдица поточно — каза Козела.

Габи кимна.

— Ориентирам се. — после добави — Страх ме е, Иване.

— От какво? — опита се да я успокои, но и той се стегна, чувствайки с кожата си нарастващата агресия на тези пияни степни вълци.

— Не знам…

— Няма нищо страшно — самоуверено каза той, мислейки дали отсега да си приготви оръжието. Ако беше под него, можеше да го направи, но то беше в краката на Габриела.

След още половин час започнаха да се спускат, след четиридесет минути кацнаха.

— Готов си, генерале — каза един русоляв руснак с гел в косата и обици на ушите. — Взимай багажа и тръгвай!

Лъхна го свеж въздух. Руснаците сваляха баржа, за да изкарат колата. Козела подаде ръка на Габи, помогна й да се изправи, взе сака и я поведе към вратата, но когато застана срещу мастилената тъмнина на летището, видя че не е спусната стълбата. С внезапно избухнало предчувствие се обърна да поиска обяснение и политна в бездната. Последното, което чу, беше отчаяният вопъл на Габи: „Помогни ми, Иванее!“ и дивият смях на пияните руски свине.

Падна на бетона, но веднага скочи на крака. По-късно щеше да мисли за контузиите си. Докато намери сака, докато извади автомата, самолетът набра скорост, издигна се и под безпомощния му обстрел направи заход и набра височина над морето.

— Аркан, казаците отвлякоха Габриела… Жената, с която живея.

— Не! — извика войводата.

— Да! — прекъсна го Козела. — Моля те, намеси се. Тия зверове ще я скъсат от ебане!

— Веднага, Козел! Затвори. Обади се след половин час.

Умиращ от болки по цялото тяло, Козела пътуваше към Добрич. Умишлено щеше да избегне морската ивица, която едновременно беше и държавна граница. Ребрата не му даваха мира, а нямаше с какво да ги стегне. Ако бяха пукнати, болката щеше да отшуми за десетина дни, но ако бяха счупени, последствията можеше да се окажат непредвидими — да пробият дробовете, черния дроб, сърцето и тогава наистина го чакаше кучешка смърт.

На рецепцията на хотел „Добруджа“ Козела за пръв път изпробва австрийския си паспорт! Отегчена и разсеяна, жената го вписа в регистъра, даде му ключа и се втренчи в телевизора. За негов късмет на екрана течеше някаква сълзлива сапунена опера.

Съблече се пред огледалото и внимателно се опипа. Май се беше разминал само с натъртвания. Изкъпа се внимателно и със стиснати зъби успя да се намести на леглото. Болеше страшно, но нито му беше за пръв път, нито някой му даваше гаранция, че е за последно. Козела запали цигара и набра телефона на Аркан.

— Самолетът е кацнал в Краснодар, генерале — каза Аркан. — Този край се владее от моя приятел Султан Севгун. Обеща да се погрижи за жената. Ще ти се обадя веднага, след като получа известие от него.

„Севгун!“ Козела затвори очи уморено. „Колко е малък светът, да му еба майката!“ — беше последната му мисъл. После потъна в нервен, пълен с кошмари сън.

Майор Манук Киркоров почука на вратата и влезе, без да дочака отговор. Проданов се беше проснал на канапето и четеше някакви документи.

— Какво има, Манчо? — попита той, без да мърда от мястото си.

— Много неща, шефе, и хубави и лоши — Киркоров седна срещу него. — Да почна с лошите, разбира се.

Проданов свали краката си на пода и остави на масата дебела папка с гриф „Досие“. Беше подготвил за четене още три такива тома.

— Казвай!

— Министърът е бесен, че не си обърнал внимание на граничните блокади. Предложил те е на колегията за наказание.

Проданов се усмихна криво.

— Какво например — уволнение, арест или може би предсрочно уволнение?

— Не знам — каза Манук. — вие се оправяйте на генералско ниво. По-важно е друго. Интуицията ти и този път проработи.

— Какво искаш да кажеш?

— Козела влезе в България снощи!

— Как, къде? — Проданов скочи. — Не се ебавай с мен, майоре!

— През акъла не ми минава. Снощи на летището край Твърдица, село между Дуранкулак и Шабла, е кацнал самолет без обозначителни знаци за първи път от петнадесет години насам.

— Сигурен ли си, че не е било аварийно кацане и откъде знаеш, че няма сигнатура за държавна принадлежност. Майор Киркоров остави папката пред него.

— Самолетът е преседял на летището около пет минути със запалени двигатели, след което е излетял на изток през морето. Наблюдавали са го от Калиакра, Шабла и нос Емине. Бил е руски транспортен „Антей“, без индикации.

Проданов прочете факсовете на граничното ПВО.