Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— Да. — кимна Проданов, — а той минава и през София.

— Войната свърши, Проди, а това значи, че и значението на този път намалява до незначително.

Проданов стана и тръгна из кабинета на шефа си.

— Никаква война не е свършила, Богомиле. Свършиха бомбандировките, но войната едва започва, а такива войни, както знаем от историята, никога не свършват.

— Какви войни?

— Религиозните. Справка: Ирландия. Там се бият от шестстотин години.

— Албанците започнаха да се разоръжават.

— На бюрото ти е справката на разузнаването. Албанците предават стари и негодни автомати, а в Албания трупат чудовищни количества най-модерно оръжие, което влиза там или през Адриатика, или по пътя на коприната. Сърбите правят същото, само че тях ги снабдяват руснаците зад гърба на НАТО. Човек не си купува оръжие, за да се бръсне с него.

Бонев поклати глава мълчаливо.

— И ти твърдиш, че Козела пее в сръбско-руския хор?

— Да. И един ден ще го докажа. Той е връзката между Аркан и Севгун. Готов съм да си заложа главата!

Бонев взе един лист от бюрото си и му го подаде.

— Севгун е в „Шератон“, колега. Ти първи трябваше да узнаеш тази вест.

Проданов грабна досието и хукна към вратата.

Козела, хитър и подозрителен като стара лисица, тръгна към хотела с широки концентрични кръгове около него, като постепенно щеше да ги стеснява, докато се увери, че е безопасно да прекрачи прага му. Не му трябваше много време, за да открие капана на Проданов.

— Султане — Каза той по мобилния телефон, пътувайки в обратна посока. — вместо мен на среща с теб ще се яви един генерал от службите. Блокирал е половин София. Ще ти се обадя веднага, щом се убедя, че завесата е вдигната.

— Добре дошъл, генерал Проданов — Севгун стана усмихнат, безупречно елегантен и по дворянски учтив. — Очаквах ви.

— Вие… мен — заекна Проданов. — Що за глупост.

— Не е глупост, генерале. Току-що Козела ме извести, че идвате при мен. Поръчах водка, шампанско и черен хайвер. Вие сте мой гост, седнете, моля.

Проданов се отпусна тежко на посочения стол.

— Въоръжен ли сте, господин Севгун?

— Не, разбира се — със сияйна усмивка отговори казакът. — Аз съм бизнесмен, а не някакъв си чикагски бандит.

— А охраната ви?

— Парите се пазят по цял свят, генерале, а аз съм с много пари.

— Козела — Проданов въздъхна тежко. — И къде е сега вашият приятел?

— Първо, това само той може да знае и второ, аз нямам приятели. Само бизнес-партньори. Една водка? Проданов кимна утвърдително.

— Имам няколко въпроса към вас, атамане на Краснодар…

— Султан… Султан на Краснодар, генерале. Атаман е шефът на охраната ми.

— Извинявайте, не съм запознат с казашката йерархия. Със сигурност знам обаче, че бяхте близък приятел на един от най-големите ни гангстери Борис Китов или Бъстър Китън, партньор на Козела.

Севгун се усмихна подкупващо.

— Знам, че знаете, генерал Проданов. С Борис се запознах в Америка на един шах турнир. Когато разбрахме, че и двамата сме славяни и православни християни се сприятелихме. Гостувал ми е в Русия, аз съм идвал няколко пъти в София, но нито аз съм се интересувал от бизнеса му, нито той се е опитвал да наднича в моя. Прав сте и за Козела. При едно от предишните ми посещения Борис ме запозна с него. Представи ми го като генерал от тайните служби. Стори ми се корав и смел мъж.

— И не знаехте, че това са най-страшните килъри на България?

— Не, но и да знаех нямаше да ви кажа. Това не е моя работа. Наздраве! Пиха мълчаливо.

— Нали знаете, султане, че прекрачвайки границата на България, вие сте длъжни да спазвате всички закони на страната.

— Разбира се, генерал. В Рим по римски. Където и да отида, старая се да бъда изряден гост. Проданов се усмихна криво.

— Знаете ли, че мога да ви подведа под отговорност за укривателство на опасен престъпник.

Севгун се изсмя в лицето му. Излъчваше и ирония, и презрение, а като че ли беше почнал да се забавлява. „Ще ти скъсам мужишкия гъз!“ — помисли вбесеният Проданов, когато чу да казва:

— Не ставайте смешен, генерале. Къде съм укрил страховития ви килър? В спейсфона си. Козела ми се обади и поиска среща. Поканих го тук. Обади се втори път да се извини. В края на краищата полицията по цял свят има предимство. Това е. Ако смятате, че съм нарушил законите ви, можете още сега да ми сложите белезниците. Обещавам да кажа на охраната си да не се намесва.

Проданов отпи голяма глътка водка и се възпротиви, когато казакът доля чашата му.