Христо Калчев - Кървавият път на коприната

— И с какъв резултати може да се похвали въпросната група?

Агаин се усмихна чаровно и отговори без грам смущение:

— Засега със скромни, полковник, но ние сме оптимисти и вярваме в бъдещето. Надявам се, че Козела е и ваша цел.

— По-лошо, младеж, задължение. Извън останалите си всеизвестни престъпления, Козела дължи четиристотин хиляди долара на американските данъкоплатци и моето правителство ме изпрати да ги взема от него.

— Знам отдавна за тези пари, Хакел. Те са откраднати от покойните синове на покойната ми съпруга. Каква е гаранцията, че парите са у Козела?

— Никаква — отговори германо-американецът. — Искам да го питам къде са парите очи в очи.

— Направете го, полковник — едва въздържайки нервния си смях, каза Проданов.

Хакел кимна.

— Да, ще го направя, но с ваша помощ. Затова поисках тази среща. Направо на темата, господа, а после ще вечеряме. Къде е Козела сега, в този миг? Дори и предположенията ще ми бъдат от полза.

Проданов не му обърна внимание и повика келнера.

— Финландска водка с газирана вода за мен и една ледена бира за младия мъж — посочи Агаин. — Господинът сам ще ви каже какво желае.

— Уиски със сода — каза машинално Хакел, изчака келнера да се отдалечи и продължи.- И така, къде е Козела? Проданов сви рамене.

— Господ знае. Няма да се учудя, ако пие водката си в бара на хотела.

— Искам… моля за сериозен отговор, полковник.

— Получихте най-сериозен и искрен отговор, Хакел. И ние искаме да знаем къде е.

Келнерът донесе напитките и Проданов вдигна чашата си за наздравица.

— Трима души знаят със сигурност къде е — Алкалай, Севгун и Аркан — и сякаш светкавица избухна в мозъка му, — четирима! — Проданов се сети за дъщерята на Сирака… Как й беше името… Габриела? Да, Габриела… От утре тръгваха на лов за момичето. Може би тя щеше да се окаже фаталният капан за Козела.

— Знам, Козел. Сега по Цариградското шосе или по Пътя на коприната, както го наричаме ние ще настане адска бъркотия. Ще се възползваме от задръстванията, за да ударя Хизбула. Казаците на Севгун са акостирали край Бургас и потеглят на запад. От теб се иска да откриеш Тефик и бърлогата на арабските шейхове. Ще се справиш ли?

— Ще трябва да се справя.

— Радвам се, че се разбираме от половин дума, Козел. Чакам да се обадиш.

Козела загаси телевизора и пи до разсъмване. Легна пиян и грохнал, без да открие начин да се добере до Тефик и шейховете.

Габи спеше, когато Козела се върна от Сърбия. Реши да не я буди, но момичето го усети, скочи от леглото и рухна на пода. Козела я вдигна внимателно. Играеше в ръцете му, като парцалена кукла.

— Къде си… идиот такъв — изфъфли тя и картината му се разясни веднага. Погледна на нощната масичка. Беше се натъпкала с хексадорм.

— Тук съм, Габи. При теб съм, скъпа. Няма да те оставям повече… а сега искам да спиш, момиче. Аз ще бдя над съня ти.

Габи се сгуши във възглавницата и мигновено заспа.

Козела отиде в хола, наля си водка и включи телевизора. Беше посред нощ, но все на някоя от кабелните канали щеше да открие нещо, което да залъже окото му, докато му се отпуснат нервите и му се доспи. Иззвъня мобифонът. Беше Аркан.

— Пуснали сте турския аскер през България — остро каза той.

— Не аз.

На връх Петровден хвръкнаха десет арабски глави. Избиха ги „тигрите“ на Аркан и казаците на Севгун, но касапницата беше приписана на Козела. МВР направи всичко, което беше по силите му, за да укрие този „геноцид“ от вестникарите и до голяма степен успя. Носеха се слухове, но със сигурност от новината нищо не се промъкна в пресата. Жертвите бяха паднали между Харманли и Пазарджик и тъкмо полицията се готвеше да обяви отбой, когато взрив, закрепен под масата на едно заведение във Вакарел, разкъса на парчета още четирима бойци на Хизбула.

— И това ли е работа на Козела, идиоти такива! -изкрещя министърът. — Той да не е дух, та да се явява навсякъде. Хващайте се на работа, че ще хвърчат пагони. Какво да кажа на Мавъра? Козела беше едновременно в Харманли, на мотел „Избора на Белоногата“, в Пазарджик и Вакарел? Това ли да му кажа? Нали веднага ще повика за мен линейка на психиатрията и ще бъде напълно прав.

Министърът скочи гневно, тръшна вратата и напусна заседателната зала.

След кратко мълчание го последва и Проданов.

— Агаин, ела с мен! — после, затваряйки вратата на кабинета, попита — Имаш ли обяснение за тази вартоломеева нощ?