Христо Калчев - Кървавият път на коприната

Проданов закопча сакото си, стана от стола и каза:

— Трябва да направим нашия избор, господин министър. Ние, ако не ме лъже паметта, сме православни християни. Другото го оставям на вашата компетентна преценка.

Министърът го гледа дълго време в очите.

— Това не значи ли, че ще пеем в един хор с Козела?

— Да — каза Проданов. — Козела е православен християнин и ще пее в хора, но е мой личен враг и когато го убия, ще донеса в твоя кабинет личното си оръжие и ще сложа ръцете на гъза си.

— Габи, вторият мъж на жена ми, другояче казано, пастрокът на покойните ми момчета, е висше ченге. Знаеш ли?

— Да.. . Чувала съм го от тях.

— Той, генерал Проданов, е разпространил твоя снимка и чрез нея смята да се добере до мен. Аз не мога да те държа в този апартамент като затворничка вечно. Ти дори не можеш да идеш до майка си и да се върнеш обратно тук. Предлагам ти да те скрия или при Аркан в Белград, или при Севгун в Краснодар. Имаш честната ми дума на убиец, че в мига, когато си свърша работата, ще дойда при теб.

Габи стана от леглото, оправи пеньоара си, запали цигара, наля две водки, за Козела голяма, и тихо почти нечувано каза:

— Аз съм с теб… Ще остана в този затвор колкото трябва. Но ако ме изпъдиш, няма да ме видиш повече!

Козела седна до нея и я прегърна.

— Не те гоня, Габи, скъпа. Чудя се как да спася теб и себе си… После ще му мислим.

Габи взе брадата му в ръце и я обърна към себе си.

— Искам да ти задам един-единствен въпрос. След отговора ти ще знам какво да правя. Вярваш ли , че едно бивше курве може да се влюби истински, до смърт?

Козела не отговори. Потърси устните й и ги намери.

Принц Осама приближи към очите си инфрачервения бинокъл за нощно виждане и ясно различи мощната италианска „Риба“, която пореше вълните в залива на Сидра. Тефик идваше водачът на ислямския фундаменталистки ъндърграунд се обърна и влезе в ролсройса си, паркиран до самия кей. Многолюдната му охрана с автомати в ръце чакаше в четири джипа, заобиколили отвсякъде лимузината.

Тефик излезе сам на пристана и се отправи към саудитеца. Както винаги, беше безупречно елегантен, с цигара в уста и ръце в джобовете, имитираше, че не го безпокои смъртната присъда, която Осама бин Ладен му беше издал. Турчинът застана пред отворената врата на ролсройса и попита:

— Аллах акбар, принце. Искал си да ме видиш?

— Хвърли тази цигара, ако не искаш да я избия от устата ти с изстрел.

Тефик се подчини неохотно, бавно, с високомерно признание, че силите на арабина превъзхождат неговите.

— Хвърлих цигарата, Осама. Да минем на деловата част.

— Знаеш ли, че те осъдих на смърт, бей?

— Да, чух. А ти знаеш ли защо дойдох на среща с теб въпреки присъдата ти?

— Нямам нищо против да чуя, бей. Говори.

— Първо, нямам никаква вина пред теб, и второ, моят живот свърши. Вземи го, когато поискаш.

Принц Осама бин Ладен мълча дълго, после каза:

— Отговор на аристократ, Андериман бей. Заповядай, качи се в колата.

Тефик се настани на седалката до него и зачака.

— Кейфор е блокирал албанските пристанища. Път през Гърция, Унгария и Румъния за нас няма. Разбираш ли ме, Тефик.

— България — неопределено отговори той.

— Точно така. Остава само Пътят на коприната. Генерал Джексън разоръжава АОК. Змията не може да остане без оръжие, а няма пари да купи ново. Косово на практика се присъедини към Албания, но само силна армия може да гарантира трайността на този процес. Ислямът се разширява, завоюва нови територии. Аллах акбар, ние приемаме в обятията си ислямско Косово, но трябва да му помогнем. Разбираш ли ме, Андериман бей?

— Да, принц Осама. Думите ти галят слуха ми. Арабинът остави този комплимент без последствие.

— Ще трябва да повториш акцията, бей. В открито море ще се прехвърлиш на кораба „Монровил“ под либерийски флаг. Там ще те чака нова кола, една жена — италианска проститутка, и разбира се за достоверност, перфектни документи. Ще те стоварят в Бургас. Оттам нататък Аллах да е с теб. Тръгвай, Тефик. Хашим те чака.

— Полковник Хакел, бригаден генерал Малкълм Талбог е на телефона.

— Мразя тъпи шеги — отговори сънливият офицер.

— Обадете се в службата, полковник. Поискайте да ви свържат с мен. Веднага!

Телефонът изключи. Хакел скочи от леглото, разтреперан и потен. „Нима наистина беше говорил с директора на ЦРУ!“

След тридесетина секунди разговорът беше подновен.

— Сър, обажда се полковник Хакел по ваша заповед. Моля да извините проявеното недоверие, но най-малко съм очаквал вие да ме потърсите, сър.