Христо Калчев - Студен огън

— Иди в „Балкантурист“. Ще пратя човек да донесе парите.

Пътувам за Михайловград с двеста лева лична печалба. Ако Борис мисли, че ще се излагам на опасности за стотинки, не различава помияр от породистата кучка!

В Михайловградския театър спазарявам полистиролови плаки за прожектори, карам се с финансовия директор, но успявам да „изклянкам“ цената на Борис. Късно вечерта пристигам във Видин, преспивам в хотела и рано сутринта отново тръгвам по бизнес. На будкаджийки продавам на черно няколкостотин чифта гривни и пръстени, в „Търговия на едро“ — хиляда и петстотин гребена, разбира се, това е личен договор между мен и продавачките. Рано следобед вече съм в Ловеч. Във Вароша търся Роберта, известна дама в бранша.

Роберта е по-млада от мен, казва се Радка и е натрапчиво елегантна, дори фрапиращо.

— Какво очакваш да взема от теб? — пита тя.

— Две хиляди клипса!

— Цената?

— Лев и десет броят.

— Доскоро бяха по деветдесет стотинки?

— Останалото е цената на риска! — казвам аз.

Роберта се смее.

— Ще ги взема, ако ми направиш една услуга, фактурирала съм хиляда контакта на червено! Искам да ги пренесеш до Русе. Ще намериш едно от моите момчета… нека ги разтовари на гарата. Ще ти дам телефона му.

Отново ме връхлита страхът.

— Защо не го направиш сама?

— Стопаните следят нашите коли. Трябва ми софийски номер и красива дама като теб!

— Какъв е рискът?

— Колеж! — отговаря Роберта. — И за мен, и за тебе!

— А компенсацията?

— Двеста лева!

Правя се, че разсъждавам, вдигам глава, поглеждам я в очите:

— Триста!

Роберта се смее:

— Ще напреднеш, момиче! — казва тя.

Операцията минава тихо и като че ли чисто. Във всеки случай не забелязвам нищо подозрително. Отново съм на път. В Разград продавам последната стока, преспивам и на сутринта тръгвам за София. Още няколко рейса и ще се науча да познавам стопанската милиция!

Тази сутрин изпратих телеграма по случай двадесет и пет годишнината на Лия…

Върнах първите коректури, видях корицата на „Хроника за Дарделеви“ и отидох в кафенето. Между посетителите беше и Латин. Седнах на друга маса, поръчах водка, но преди да я допия, келнерката ми донесе втора и бележка: „Ела да се видим!“ Взех чашата и се преместих при професора.

— Защо ме избягваш? — попита той.

— Бях на курорт, после в Петрич при майка ми. От три дни съм тук.

— Работиш ли върху романа?

— Всеки момент чакам да излезе. Най-късно до първите дни на декември.

— Във вида, в който го четох?

Кимнах. Лицето на Латин изрази огорчение.

— Грешиш! Твоя работа, дано критиките ти подействат благотворно… Познавам писатели, които след провал за дълго губят почва под краката си.

— Очаквате литературен вой?

— Да — каза Латин. — Самият аз ще пиша против този роман! Твоята литература е твое частно дело, но националната история принадлежи на всички и никой няма право да я изкълчва според собствения си критерий!

— Време е да се появи и по-свободно тълкуване на някои събития!

— Не! — Латин кресна, лицето му се покри с петна. Сигурен бях, че в този момент сърцето му декомпенсира. — История се твори в услуга на устоите на един народ! Нихилизацията не се нарича история, а клевета и предателство!

— Пресилвате! — опитах да успокоя възбудата му, но професорът беше стигнал до неподозиран гневен градус.

Минимум два пъти в месеца пътувам из страната. Познавам почти всички пласьори, шефове на АПК и какви ли не производители или инвеститори на производства. Няколко пъти ходя на договарянията в Пловдив ту като представител на Ширпотреба, ту на частни лица, предимно за Борис Латев. Доскоро често чувах името Борис Попов, но в края на краищата ми се наложи да се срещна и с него.

— Вие сте легендарната Лия, нали? — попита „отлежал“, нахакан мъж. — Толкова приказки чух за вас?

— Откъде, моля? — едва се въздържах да не ударя шамар на това самодоволно лице.

— Аз съм близък с Адриана Биджерано… — Попов се ухили мръсно, но, изглежда, изразът ми не му хареса и продължи: — Готова ли сте да пласирате част от моята стока?

— Колко, къде и срещу какъв процент?

— Не се насилвайте! Петдесет хиляди картички и три хиляди копчета за блейзър.

— Къде!

— Картичките в павилионите по морето, в Пловдивски окръг, можете да отскочите до Хасково или Кърджали, а копчетата само в големите градове Варна, Бургас, Русе, Пловдив, евентуално Плевен… Там, където са чували, че съществува такава дреха като блейзъра!