Христо Калчев - Белия дявол

Виена дрънкаше оръжие. Интересите й се сблъскваха с отоманските претенции за Унгарската пуста и войната щеше да избухне всеки ден. Конни полкове се придвижваха на изток, тежки унгарски коне мъкнеха артилерия, прашни пехотинци спяха в движение и въпреки веселието и жизнерадостта, най-привлекателните черти на този град, зараждаше се и нещо зловещо. Многократно надраснала стените си, Виена, уверена в силата и духа си, отдавна беше престанала да мисли за самоотбрана. Белия дявол обаче познаваше Отоманската империя по-добре от който и да е австрийски пълководец и ползвайки опита при Лепанто, не залагаше на австрийското оръжие.

Товаренето щеше да стане вечер, на тъмно, така че целият му ден беше свободен. „До какъв разцвет може да стигне един християнски народ!“ — мислеше Белия, бродейки безцелно по улиците. От сравнението му призляваше. Робията на българина беше противоестествена, неморална, безбожна!

На осемнадесетия ден братя Бернщайн изпратиха Аарон Аса. Товаренето трябваше да започне през нощта. Оставаха няколко часа. Вангел излезе на пазара. Скиташе да убие времето. Погледът му падна на няколко малки, уродливи коня, по-ниски от магарето, но на вид силни, дори могъщи. Белия избра четири животни, плати ги и ги поведе към корвета. Това беше подарък за момчетата. Два урода щеше да остави в Яш, другите да заведе в Скендера. Сур ги посрещна с ръмжене, но след като опита силата на копитата им, престана да им обръща внимание.

Плаването по течението беше истинско удоволствие. Заповяда да оберат част от платната и „Белия дявол“ заплува леко като албатрос. Когато наближиха влашкия бряг, изведе корвета от талвега и докато не отминаха Гюргево, държеше борд на брега с риск да заседнат в наносите, но и с възможността да опитат силата на течението. Няколко пъти мореходният, дълбок за река кил задираше дъното, но пълноводният Дунав стоварваше масата си и „Белия дявол“ продължаваше спускането. На седмия ден излязоха от делтата и нагазиха в морето.

Беше краят на юни, най-спокойните дни за Понт и началото на истинското лято. На втори юли княз Авалов върза корвета на пристана в Скендера. Посрещнаха го Лазар и Влаха. Сокон беше останал в Килия, Котленеца беше зарязал бременната си жена и скиташе из Бесарабия да търси коне за армията на княза.

Белия се изкъпа на пара и излезе гол на слънце. Кръглата му къща имаше вътрешен двор, скрит от погледи, а пристройката на прислугата беше на половин левга на северозапад по брега на езерото. Подсъхна, облече халата и отиде на масата при езерния кей. Лазар и Влаха го чакаха с кафето и първата партида холандски тютюн, пристигнал по ходатайството на Дърмънд.

Белия обяви акцията. В началото на октомври Влаха щеше да се представи на братя Бернщайн. Щеше да пътува с корвета във Виена да го пребоядиса, да смени името му и да чака в складовете, докато Сокон преведе флота на три, може би дори на четири курса между Татарбунари и Виена. Когато житото влезе в складовете и шхуните отплават, Влаха щеше да върне името на корвета и да акостира в Скендера, промъквайки се нощем покрай Гюргево и Черна вода.

— Утре заминавам за Яш — каза Вангел. — Ще се бавя една седмица. Влаха ще извози оръжието при Котленеца и ще чака тук. Лазаре, ти идваш с мен? Тръгваме в зори… Уродите ще издържат ли?

— Яки са като биволи! — отговори шуреят му.

— Влах, настани моряците в Килия! Ще ми трябват в началото на август! Върви!

Влаха скочи.

— Отивам княже… Търсиха те воеводите Кобадин и Неводари… и княз Абруд. Молят те да ги навестиш, щом се върнеш.

— Добре, Влах. Благодаря…

Момчето хукна да изпълнява заповедите.

— Отдавна не сме се виждали, Лазаре!

— Отдавна, дон.

Белия чу обръщението, но не реагира.

— Сърдиш ли ми се?

Дълго и напрегнато Лазар Шкодер се взира в езерната повърхност.

— Грешката е моя. Трябваше да ти кажа… още тогава.

— И нямаше да ме нападне онзи сляп час… Никога!

— Знам, дон. Аз съм с една ръка… Жените не обичат сакатите, а това момиче… — Лазар въздъхна тъжно. — Ще мине, дон, ще забравя!

— Ти си мъж, Лазар Шкодер! Пират! Ние с тебе знаем къде загуби ръката си. Не искам да чувам думата сакат! Ти си богат, смел мъж и всяка жена ще бъде поласкана, ако й обърнеш внимание!

Лазар продължи да отбягва погледа му.

— Мана не обича Котленеца, дон!

— Тя ли ти каза?

— Видях го в очите й! Цъфнала от бременността, хубава… Стефан влезе за вино, тя седи през масата, сълзите текат от очите й, а се усмихва… Горчиво, дон! Няма да стъпя там, не ме пращай! И направи казармата в моята къща!