Христо Калчев - Белия дявол — Атентатор

След смъртта на Валенщайн войната в Европа взе странен обрат. За Молдова и Дунавските княжества отново започна време на изпитания. Васалитетът пред Високата порта и относителната независимост щяха да бъдат поставени пред нова неизвестност. Султанът нямаше да пропусне случая да удари една от двете враждуващи страни, а това щеше да означава ново прегазване на княжеството. Тежки дни, а когато в Яш стигна вестта, че хетман Богдан Хмелницки е вдигнал казачеството от Сечта и е обявил независимостта на Украйна, настана истинска паника. Хетманът заплашваше да постави на полския трон племенника на Владислав IV Ваза, Ян Казимеж, който доскоро беше високопоставен емигрант в молдавската столица. При провал на Хмелницки династията на Вазите щеше да поиска сметка от нелоялния си и непокорен съсед Йоан Лупус, син на покойния Василий, оставил жив самозванеца, въпреки многобройните писмени ултиматуми на Владислав да го изпрати в царството на сенките.

Трансилвания, Молдова и Влашко се бяха превърнали в артелна на Османовската войска, от складовете им течаха на юг зърно, сирене, кожи, а дунавските гарнизони Видин, Лом, Никопол и Русчук се изхранваха изцяло с овнешкото месо, което княжествата доставяха през реката. Изпаднали в унизителното положение на полуроби, велможите кокетираха с Илдъза, изпращаха скъпи подаръци на султаните от Османовия род с надеждата да спечелят благоволението им и да бъдат утвърдени на вечно клатещия се княжески трон.

Василий Лупус беше последният владетел, избран от съвета на велможите. След смъртта му само за шест години в Яш се смениха четирима владетели. Корнелиу Роман от Негреш умря в годината на възшествието си от циреи и преяждане, княз Мариан Лунга от Леово бе обезглавен от Валенщайн край Дебренец. Великият авантюрист изпрати в Яш писмо меморандум, в което наричаше екзекуцията на властващия княз трагична грешка. На овакантения престол се качи бащата на Мариан, престарелият вдетинен княз Влад, който повече от десет години не беше ставал от леглото и от очите му течаха сенилни порои, щом чуеше детски смях, цвилене на коне и тръбите на военната музика. Една година по-късно, със съгласието на Високата порта, съседът на князете Лунга, Воеводата Рад от Куши, направи безкръвен преврат и въведе в двореца на Батори шестте си държанки, които до загадъчната му смърт разсейваха скуката на „Унгарския замък“ с похотливия си смях и пошлите си анекдоти.

Вода Рад умря без рани и белези от насилие на четиридесет и пет години, цъфтящ от здраве, сили и сладострастие. В салоните на „Тисафюрад“, дворецът на унгарската династия Батори, се шепнеше, че Рад е убит с вряла вода, която слугите на фамилия Лупус са излели в гърлото му, докато е спял пиян в ловната си хижа край Куши. Тогава в Яш се получи ферман от Долма Бахче. Великият везир съобщаваше на воеводския съвет, че негово величество султанът би желал да види на яшкия трон сина на своя покоен приятел Василий Лупус-Йоан.

За Авалови по-лош избор на владетел не можеше да има. Изтичаше десетата, последна година от заточението на младия княз Вангел и ако Константин искаше да осигури безопасността на сина си, трябваше бързо да подготви свалянето на новия владетел.

Седящ на верандата в яшкия си дом, заслушан в тържествения звън на камбаните, княз Константин чакаше появяването на коронизиращото шествие, обзет от ненавист и тревога. Лупусите бяха дребнави и отмъстителни, а когато успяваха да се домогнат до властта, с охота се превръщаха в убийци. Днес на трона щеше да седне Йоан, човекът, причинил всички нещастия на неговия дом. Решен да опровергае мнението за себе си, младият Лупус, доколкото можеше да бъде наречен млад един тридесетгодишен мъж, беше оповестил пълна амнистия на територията на княжеството. До Константин стигнаха сведения, че от Украйна са започнали да се връщат богомилите — адамити, чиито селища по горното течение на Серет пустееха вече петнайсетина години. В Яш, в Леово и в Куши вече проповядваха прогонените от княз Мариан Лунга католици-анабаптисти, които отричаха църковната йерархия и вярваха, че второто пришествие чука на вратата. Връщаха се привържениците на династията Батори, които бяха намерили подслон във владенията на графовете Дракула, връщаха се и речните пирати-българи, които контрабандираха зърно и кожи от Русе до Виена, лични наемници на княз Авалов, осъдени на посичане и от Високата порта, и от Василий, първия Лупус, добрал се до властта. Югоизточна Молдова отвъд Пруд до Понт и Великата река, която от десетилетие пустееше обезлюдена, сега отново започваше да възкръсва… „Докога?“ — се питаше Константин и си отговаряше. „До следващия каприз на Йоан Лупус!“